Имам немалко приятели (добре, де – добри познати), които участват с душа и сърце в предизборната агитация. От различни позиции, по различни подбуди и зад различни кандидатури.

Заради тях дълго време не ми се пишеше по темата ИЗБОРИ 2011. Щото може да ми се обидят. Ама не издържах…

А плакатчето на Пепси също го изплясках тук неслучайно. Някои може и да си спомнят (Google Images май вече е забравил), че преди години имаше такава кампания на PEPSI: „THE CHOICE IS YOURS!“. (Аз я помня най-вече заради Глория. Естефан…).

„Изборът е твой!“?!

Таратанци…

Айнщайн май беше казал, че не можеш да решиш един проблем на същото ниво, на което си го създал. Съгласен съм напълно. Затова и вярвам, че българската политическа, икономическа и духовна криза може да се разреши само с някаква политическа, икономическа или духовна революция. А не с поредните избори, т.е. с имитация на демокрация…

Ще си го кажа направо: всичките са маскари! И червени, и сини, и оранжеви, и зелени… до един!

(Май има само едно изключение, но за него – малко по-късно).

Не мога да припозная „своя президент“ нито между безличните кандидатури, за които вече се тръби (пардон – твърди), че със сигурност отиват на втори тур, нито сред останалите наивници, които просто нямат шанс…

Нещо повече. Не съм убеден, че животът ни ще стане много по-лош ако въобще нямаме президент и вице.

Е, вярно, че няколко хора, които вече са приготвили парите ще останат без ордени и други държавни отличия (същото важи и за няколко престъпника, дето са готови с вноската за помилване). Но пък телевизиите ще имат повече рекламно време. Щото няма да излъчват абсолютно излишните речи на поредния, който си вярва, че като пръдне и наоколо мирише на рози… а не на кисело зеле…

Президентската институция в РБ е напълно измислена. Ама то и няма начин как да е иначе – в една напълно измислена държава…

Затова аз направих своя избор.

Много често на предишните избори просто не отивах да гласувам. (Разочарованието ми от родните пфулитици не е от вчера).

Но сега ще стигна до урните. За да се опитам (нали си знаете, че съм прост и наивен – но и сантиментален) да съм поне малък контра-пункт на маршируващите под строй бабички и заплатения с кебапчета „демократичен вот“…

Ще гласувам за кандидат-президент, който няма никакви, ама абсолютно никакви шансове – симпатягата Светльо Витков.

Но не, защото харесвам много песните на „Хиподил“ или Светльовото чувство за хумор. А защото, според мен, това е единствената нормална кандидатура – в тази ненормална държава.

Ако не ви харесва – изборът си е ваш! А мое право е да бъда различен…

И още нещо. Преди години имаше един надпис със спрей отстрани на кино „Одеон“. Често четях написаното през прозореца на градския транспорт и поне на всеки четири години се убеждавах колко мъдри са тези думи:

„ИЗБОРИТЕ НЕ ПРОМЕНЯТ НИЩО! АКО НЕ БЕШЕ ТАКА – ЩЯХА ДА ГИ ЗАБРАНЯТ!“

Оставям си куфарите*…

* така една некадърна преводачка беше превела израза I rest my case.

httpv://www.youtube.com/watch?v=rUgoVcuGcF8