-
Мечти по никое време
Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото […]
-
Дедовци
Преди малко чух през прозореца как някакво дете извика пронизително: „Дядо!!!“… и се сетих изведнъж, че вече нямам дядовци. По моя край „дядо“ е някак си „купешка“ дума – ние си му викаме „дедо“. И аз така съм свикнал… А дедовци съм имал. Като бях дете и двамата ми дядовци, плюс още двама прадядовци, си […]
-
Малка снощна музика
Бях на 16. Сам си избрах подаръка за рождения ден – пишеща машина. По онова време това беше скъп подарък. И труден за намиране. А аз съм си труден и до ден днешен… Получих си подаръка. „Внимавай какво си пожелаваш!“. Никога не съм бил особено внимателен. С никой… Затова пък винаги съм бил drama […]
-
Суперкратка Теория на Относителността
Ако ти се струва, че нещо е така, както ти се струва – няма начин да няма някой друг, на който да му се струва, че е точно обратното. И че ТИ не си прав. Даже си виновен. За всичко… Малко завързано звучи, знам. Но нещата са и доста прости. Хората са егоисти. В което […]
-
Чернова за бели дни
Много често (да не кажа почти винаги) когато те е яд на някого, всъщност те е яд на самия себе си. Но не винаги осъзнаването на този факт е достатъчно, за да те излекува… На кого точно ме е яд – и за какво точно – това чак няма да споделя. Личният ми блог, все […]
-
Ето го слънцето…
Ето го слънцето. Ето го изгрева на още един ден от твоя живот. Ден, който може да бъде изживян само веднъж. Ден, който ще отмине и никога вече не може да бъде върнат. Ден, в който можеш да бъдеш чудо… или обикновен сбор от молекули, нервни окончания, сиви клетки и посивяващи коси… Ето го слънцето. […]
-
Инджой дъ сайлънс!*
Допреди малко се канех да кажа тук нещо. На ония плужеци, дето се спотайват хитричко в ниското и само ни гледат сеира… На нас, камикадзетата, дето си позволяваме да изкажем първи някакво лично мнение. И тогава плужеците се превръщат в хищни чакали… После размислих. Колкото и да не ми е лесно (от Овен мноооого трудно […]
-
Детето в мен
Детето в мен е още живо. Въпреки че години наред се мъчех да го прокудя със шизофреничните си призиви за порастване и повече сериозност… Детето в мен ми прощава, че съм такъв. Прощава ми дори, че вече не съм като него… Детето в мен продължава да сънува дори когато аз съм вече буден. А понякога […]
-
Изповедта на един тъжен клоун
В своята книга „За смъртта и умирането“, прочутата докторка Елизабет Кюблер-Рос определя пет фази на скърбенето: Отрицание, Гняв, Пазарене, Депресия и Приемане (Denial, Anger, Bargaining, Depression, Acceptance). През цялата предишна седмица (плюс два дни от още по-предишната) вложих душа и сърце – и неразумно много време – за да спечеля едно състезание. Което всъщност загубих… […]
-
Като линията на сърцето…
Днес ще ви призная нещо. Всъщност, по-скоро ще ви го споделя – защото признаването е действие, което свързваме обикновено с грехове или грешки. А не смятам, че това е грешка или грях. Даже напротив… Ето и въпросното ми признание: аз не съм… праволинеен! И никога не съм бил. В определени моменти от живота ми съм […]
-
Протестирам срещу протестите!
Не съм ПРОТИВ свободата на словото. Всеки е свободен да изразява както намери за добре правото си на мнение по всеки един обществен проблем. Стига да има практически смисъл в това. И да не е за сметка на доста други хора, на които им се пречи да се възползват от правото си на свободно прибиране […]
-
Постпразникум
Това е тортата! От празненството. За вчерашния ми юбилей. Който вече мина. Щото днес вече не е вчера… Ако се чудите защо мислите ми текат малко мъчно – като вино от буре, в чиято канела е заседнало някое смачкано зърно от гроздето – да знаете, че е от точно тази торта! Не знам дали е […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS