-
Преминуват годинките…
Човек и добре да живее – става на четиридесет и една. И като дойде този светъл ден – почва да се пита дали е живял наистина добре. До определена възраст, рождените дни са повод за веселие, радостни очаквания и емоционални трепети… След това стават по-скоро повод за равносметка. И треперене… Равносметката си е вид счетоводство. […]
-
Сърцето на свинята
Казват, че сърцето на свинята най-много приличало на човешкото сърце. Не казват обаче дали причината за това изненадващо сходство е, че все повече човеци живеят като прасета… Ние, хората, имаме доста извратени представи не само за самите себе си, но и за всичко около нас. И една от невидимите ни грешки е да приписваме на […]
-
Аз зная защо е тъй бяла…
Не е лесно да откриеш (сега) някакви прилики, но щастливото момче на снимката съм аз. В детската градина – и в прегръдките на мама. (Сестричката ми – която също е в прегръдките на мама – тука още няма годинка). В погледа ми се чете една особена гордост, тъй като снимката е запечатила миг от деня, […]
-
Пфулитика!!!
Заглавието не е мое. Откраднах го от една много Мила поетеса с разностранни таланти и заложби. Но чувството – вярвам – е всеобщо. На вас не ви ли дойде до гуша от политика? Един чакал скоро първо бебе… на друг пък наскоро му се роди трето… Това не е сводка от „Шейново“ – а политически […]
-
Когато ставаме мъже…
Като наближи 19-ти февруари – и всички се сещат за Васил Левски. И аз съм писал за Апостола на свободата точно на датата от неговото обесване. Но това не е единственият ден, в който не ми дават мира едни сини очи вперени някъде в далечината… Днес си спомних за едно мое почти детско (написано е […]
-
Звезда-Зорница
Много е писано и казано по дилемата съществува ли наистина приятелство между мъж и жена. И като повечето големи въпроси – този също има безброй верни отговори. Всеки от нас си има свой отговор. Даже имаме различни отговори по различно време, на различни етапи от живота си… и за различни хора. Което си е в […]
-
Четвъртък 13-и
Има дни, в които темите сами ме намират. А има и такива, в които музата ми се цупи. И упорито отказва да си свали гащите… Аз обаче (понякога) съм хитър и коварен. Като влюбен носорог. (Сравнението с хипопотама също би ми отивало, донякъде, но хипопотамите винаги са ми изглеждали малко хипохондрични, а аз почти никога […]
-
Думите
„По делата им ще ги познаете!“. Не по думите. Така е писано… Но понякога имаме само думите. И понякога и думите могат да бъдат достатъчно красноречиви. Ако не стигат думите, не бързайте да сте недоволни. Просто ви давам всичко, което имам. Думите… И ако подаръкът ми е недостоен – значи съм недостоен и самият аз. […]
-
Отмагьосване
Това е само метафора. Даже и това точно не е… По-скоро е нещо като чернова. За бели дни… Няма нужда да го четете. Особено ако не вярвате, че имате нужда от каквото или когото и да е било… Но аз имах нуждата да го напиша. Отмагьосването не е задължителен процес. И не става по желание. […]
-
Бащи и синове
Бащите са тези, които ще ни научат как да живеем достойно. Със – или въпреки – техния личен пример… Бащите са тези, чиито силни ръце ще търсим – дори когато сме пораснали. И ще ни липсват… Бащите са тези, които винаги ще искаме да прегърнем. Дори когато вече не са тук… Бащите са тези, от […]
-
Размисли по Игнажден
Днес е Игнажден и – харесва ви или не – пак имам имен ден. Нищо, че не ми е съвсем празнично… Някога се е смятало, че точно на Игнажден започва новата година. Ще ми се и аз да започна наново… но надали… Това бил и денят на зимното слънцестоене. Аз пък съм роден на пролетното… […]
-
Какви жени харесвам
Заглавието се получи доста „маркетингово“, но обещавам да съм откровен. Почти докрай… Имаше време – всъщност не чак толкова отдавна – когато харесвах само „расови“ жени. Жени с осанка. С походка и държание на кралица… Може би, защото по онова време и аз се изживявах като аристократ и не вървеше да си партнирам с простолюдието. […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS