Аз зная защо е тъй бяла…

Не е лесно да откриеш (сега) някакви прилики, но щастливото момче на снимката съм аз. В детската градина – и в прегръдките на мама. (Сестричката ми – която също е в прегръдките на мама – тука още няма годинка).

В погледа ми се чете една особена гордост, тъй като снимката е запечатила миг от деня, в който навърших цели 5 години – една сериозна възраст за всеки млад джентълмен! И ден, в който си в центъра на вниманието сред другарчетата си. Най-малкото, защото ще ги почерпиш с торта и шоколадови бонбони…

В онази детска градина аз често бях център на внимание. Най-вече заради днешния празник – 8-ми март.

Ако не съм го споменавал досега, 8 е любимото ми число, а освен това 1-ви март (рождения ден на мама), 8-ми март (празника на мама) и 22-ри март (моят рожден ден) винаги се падат на един и същи ден от седмицата, а за мен – поне в ония години – това беше някакъв мистичен знак… (После научих кратните на седем).

Та на всяко осмомартенско тържество в градината, аз си имах нещо като „коронен номер“. Изпълнявах една много специална песен за майката и моето изпълнение винаги беше „гвоздеят на програмата“.

Покрай това даже ми излезе и първия прякор – всички учителки в градината не ме знаеха толкова като Пламен Петров, колкото като „Пепи Певеца“. И ме наричаха така дори когато ме срещаха на улицата години след това – вече пораснал мъж. (А няколко десетилетия след това, моят син – който очевидно е наследил певческия ми талант – получи същия прякор. Съдба! Гени…).

Сега ръмжа като мечка (а и на външен вид го докарвам до същото мило животинче), но в детската градина имах наистина ангелски глас. А песента беше толкова тъжна и прочувствена, че още на първия куплет майките вадеха кърпичките си и бършеха сълзи и сополи…

Както се казва – майките им разплаквах!

(На моите другарчета от детската градина…).

А най-много плачеше моята майка. И го прави и до ден-днешен – на всеки 8-ми март.

Защото ми е нещо като „коронен номер“ (да живеят модерните технологии) да я поздравявам със същата песен рано сутрин на всеки 8-ми март…

Сторих го и тази сутрин. И си пожелах да мога да го правя още много пъти занапред…

Защото днес наистина знам – защо косата й е тъй бяла…

Няма как да ви изпея същата песен. Тя е само за една жена и тази сутрин тя вече я чу (макар и в не чак толкова добро изпълнение, колкото когато бях на пет годинки).

Но (пак да живеят модерните технологии!) успях да открия текста:

Аз зная защо е тъй бяла

косата ти, майко добра!

Там грижата зла е навяла

вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни

очите ти, майко добра!

Защото в тях денем и нощем

в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато

поднасям ти аз от сърце

на моята обич цветята

пред твоето майчино мило лице!

А благодарение на непознатата за мен до днес госпожа Поли Рангелова – намерих и клипче с изпълнението на същата песен от две деца. Да си призная – не са чак толкова добри, колкото мен навремето! 😉

Но все пак я чуйте:

httpv://www.youtube.com/watch?v=KYtCl97AYOk

ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, МАЙКИ! ДНЕС Е ВАШИЯТ ДЕН…