Снощи сбъднах наведнъж две свои мечти. Едната – почти детска: да съм на концерт на Deep Purple. (Честно казано, тогава – роден и израснал зад Желязната завеса – почти не вярвах, че това някога ще се случи. Е, случи се… макар и с доста голямо закъснение…). Втората си е чисто мъжка: да дерем заедно гърла […]
Мечтосвят е онова измислено – и мечтано – място, където правилата на „правилната“ Вселена не важат. И единственият Архитект е собственото ни въображение. Мечтосвят е тайното измерение, в което може да избягат (макар и само за малко) само надарените. С фантазия, копнеж и – разбира се – мечти. В Мечтосвят няма закони, задължения и неща, […]
Днес попаднах в Нет-а на едни писания, които – без видима причина – така ми разбълбукаха душицата, че изневиделица ме налегнаха едни мечти. По никое време… Спомени от бъдещето, един вид… А аз като се размечтая – нямам спирачка! Зарязах и Фейсбук, и всичко. Отпуснах се назад в стола си (той, горкичкият, изстена – щото […]
Мъдрите мъже отдавна са го разбрали: печелим повече когато ципът ни е вдигнат! По-точно – губим по-малко ако не го сваляме преждевременно… С риск да разочаровам женската половинка* от читателската ми аудитория – не става въпрос за ципа на панталона! А за този на устата… Както са казали мъдрите латини… или май бяха ингилизи: Less […]
Човек и добре да живее – става на четиридесет и една. И като дойде този светъл ден – почва да се пита дали е живял наистина добре. До определена възраст, рождените дни са повод за веселие, радостни очаквания и емоционални трепети… След това стават по-скоро повод за равносметка. И треперене… Равносметката си е вид счетоводство. […]
Отговорност. Отговор-ност. Responsibility (response ability). В това понятие, очевидно, се крият много отговори. Но и много въпроси… Още от малки ни учат, че трябва да сме отговорни. Че трябва да се чувстваме отговорни. За цял куп неща. Много малко, от които, са наистина приятни… (Така е и с повечето неща, които ни набиват в главите […]
Опитваш се да заличиш всичко помежду ни, но не се справяш достатъчно добре. Затова ще ти помогна. Знаеш, че винаги си можела да разчиташ на помощта ми… Ще ти дам няколко безценни съвета как да ме заличиш напълно от живота си. Макар че – както винаги – ти едва ли ще се вслушаш в съветите […]
Илюстрацията по-горе, всъщност е плакат от кампания против разхищението на водата. Избрах точно нея, защото днешната ми шътокуа е за нещо още по-ценно от водата. Което също разхищаваме с прекалено лека ръка… Времето. Нашето време. Времето на нашия живот… Както водата от този аквариум, така и нашето време изтича – капка по капка, секунда по […]
Уикендът е времето, през което се предполага, че трябва да си починем. От това, дето ни е натоварило през изминалите пет делника… Ако от понеделник до петък ви е писнало от грубостта и безпардонното поведение на повечето индивиди от вашия биологичен вид, от липсата на такт и внимание, от нехуманното отношение към… с две думи […]
За мечтите, мечтаенето и мечтателите съм писал в блога си и преди – и то не веднъж и дваж. Защото аз самият (все още) съм мечтател. Но днес няма да ви разказвам какво аз мисля за мечтите – само ще ви споделя едни от най-любимите си цитати на тази тема. Пък може някои от тях […]
Най-масовото – и най-трудно лечимото – заболяване на човечеството не се нарича СПИН или рак. Името му е procrastination (отлагане, бавене, помайване). Но то е не по-малко смъртоносно от рака и СПИН-а взети заедно. Защото ни убива, преди още да сме умрели. Убива мечтите ни, надеждите ни… убива ги в зародиш, много преди да са […]
Има неща, които всеки от нас уж знае… но упорито се прави, че е точно обратното. Например, това, че всеки от нас ще умре – рано или късно. И родителите ни ще умрат, и децата ни… всички. И единствената причина за това е, че всеки един от нас се е родил. Бил е на този […]