Здравей, баце!

Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова… ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката – или са ме хванали лудите – и седнах да ти пиша.

Ей така – импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря…или само ще го забравя…

Другият глас

Някой беше казал, че това, което най-много ни плаши не е Мракът вътре в нас – а Светлината.

Най-големият ни страх е, че може да се окаже, че ние наистина сме можещи и силни. И съдбините ни не зависят от никой друг – освен от самите нас. И нашите решения. От всекидневните ни избори.

Зомбита и мечтатели

Съвсем живи…
Но не са. Те са зомбита. И отдавна са престанали да бъдат живи. Поне отвътре…
Иначе – на външен вид – са си живи и здрави. Ходят на работа. На кино. На почивка.

Какво не може една библиотекарка

Годината е 1959. Мястото – градчето Лейк Сити в Южна Калифорния.

Тогава Робърт е само на 9 години (на снимката тук е доста по-възрастен… всъщност, това е и последната снимка преди трагичната му гибел).

Айляшки размисли

Птиците могат да летят. Но не считат това за нещо особено. Приемат го за даденост.

Хората не са създадени за полет. Чисто биологично.

Но са се намерили човеци, които да се изсмеят в лицето на това природно ограничение.

Запознайте се с Джеймс Артър

Едно момче на 24 години с тежко детство. Родителите му са разделени от 22 години и не си говорят. Самият той – бунтар и поет с китара. Изключван от училище. Почти пияница. Спи по пейките, краде храна… Това е Джеймс Артър. Или поне това е бил – допреди едно събитие, което ще промени живота му […]

Мечтосвят

Мечтосвят е онова измислено – и мечтано – място, където правилата на „правилната“ Вселена не важат. И единственият Архитект е собственото ни въображение. Мечтосвят е тайното измерение, в което може да избягат (макар и само за малко) само надарените. С фантазия, копнеж и – разбира се – мечти. В Мечтосвят няма закони, задължения и неща, […]

Наистина Мечта с Nina Ray

Има една много благородна традиция, която се спазва от много малко рожденници. Но това я прави още по-ценна. Може и да сте я чували или виждали. Но дори и да не сте, днес това ще се промени. Традицията е следната: рожденикът споделя пред приятелите си, че не иска персонални подаръци, а вместо това – приканва […]

Когато мечтите разрушават стени…

на Мишо (Wish you were here, баце…) Има съкровени мечти, такива – чисто наши, почти детски, кътани в душите ни с десетилетия – които за другите не са нещо кой знае какво. Но за нас самите са повече от вълшебство… За мен една такава – 30-годишна мечта – беше да отида наживо на концерт на […]

Кажи, баба, „No, thank you!“

Имам една отколешна мечта. И като повечето ми мечти – тази също е благородна. Но е и малко по-различна… и – признавам си – съдържа и малко садистични елементи… Садистът в мен се пробужда всеки път когато видя по телевизора (или на улицата) поредната реклама, чиято цел е да „зариби“ децата ни с поредния junk […]

Моят мечтан дом

Помните ли Малкия принц и неговата настоятелна молба: „Моля, нарисувай ми една овца!“? Днес ще ви помоля за нещо подобно. Само че, аз нямам интерес към овци (дори напротив). За сметка на това, много ми се ще да ми нарисувате как изглежда вашия идеален дом. И понеже от малък държа много на справедливостта (I’ll show […]

Жестоката истина

Илюстрацията по-горе, всъщност е плакат от кампания против разхищението на водата. Избрах точно нея, защото днешната ми шътокуа е за нещо още по-ценно от водата. Което също разхищаваме с прекалено лека ръка… Времето. Нашето време. Времето на нашия живот… Както водата от този аквариум, така и нашето време изтича – капка по капка, секунда по […]