Животът, както обича да казва един мой скъп приятел, е един от най-сложните.
(Почти съм сигурен, че сега се подхилвате, но ако се замислите много надълбоко – ще разберете колко е прав).
Няма по-основателна причина да обичаш една жена от тази: че е майка на първородния ти син. Днес се навършват точно 14 години от това незабравимо събитие – раждането на нашия Петър. Уж трябва да ми е празнично, но истината е, че ми е по-скоро тъжно. Тъжно ми е, заради равносметката. Че за тези 14 години […]
Бях второкласник. И току-що беше завършило първото ми пътуване извън България. С баба и дядо бяхме ходили на гости на наш братовчед в Германия (ГДР, разбира се – другата Германия не беше достъпна за всеки, по онова време).
Въпреки напъните на десетки други мултимилиардни компании, нито една не успя да копира магията на тази ябълка!
Знам, че такива истории стават всеки ден. Но от това не ми става никак по-леко…
В началото помислих, че е майтап. Обади ми се братовчед ми – да ми каже, че във някакъв вестник публикували снимката ми. В текст, в който става въпрос за някакъв депутат, на който му откраднали BMW-то…
Няма да ви лъжа: това събитие наистина не е за всеки! Защото масовия българин все още вярва в максимата „Ти на мене пари ми дай – а не акъл!“. (Както ще видите и в един любопитен експеримент – на видеото в края на този текст) Когато получи покана за „Специализиран семинар по управление на личните финанси“, […]
Не бях чувал нищо за Travel Academy допреди няколко месеца. Миналата година вече бях лектор на подобно събитие и когато за втори път получих покана да говоря за ползата от блоговете за туристическия бранш си припомних много от нещата, които ме удивиха, докато правех проучването си, подготвяйки се за своята лекция.
Пред доктор всичко се казва. И показва… А за цялата тази работа ме нави Доктор Уотсън. (Тя, всъщност, е жена… при това хубава – а на хубави жени аз никога не отказвам!). Нещо повече. Нейното предизвикателство включваше само 6 неща. Но аз винаги давам повече от себе си. (А и седем е добро число…). Нещо […]
Годината е 1959. Мястото – градчето Лейк Сити в Южна Калифорния.
Тогава Робърт е само на 9 години (на снимката тук е доста по-възрастен… всъщност, това е и последната снимка преди трагичната му гибел).
Почти е дошъл… ей го къде е. Поредният Свети Валентин. Денят на влюбените…
Цветарите пак ще ударят кьоравото и цял ден ще се продават и подаряват шоколадови изделия и балони във формата на сърца. Което ме подсеща за любимия ми виц по темата:
Напразно… Напразно твоят ден е минал ако в нито един миг от него сърцето ти не е трепнало като опънатата тетива на лък, току-що изстрелял стрела, летяща право към сърцето на кошутата, в очите на която се оглежда цялата Вселена. … httpv://www.youtube.com/watch?v=L3o-c5qMJXg
Звучи банално – като повечето истини – но няма случайни неща. И случайни хора няма…
Нито случайни дати, събития, случки… колкото и да ни се струват дребни или незначителни.
Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия… обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).