Пред доктор всичко се казва. И показва…
А за цялата тази работа ме нави Доктор Уотсън. (Тя, всъщност, е жена… при това хубава – а на хубави жени аз никога не отказвам!).
Нещо повече. Нейното предизвикателство включваше само 6 неща. Но аз винаги давам повече от себе си. (А и седем е добро число…).
Нещо още повече. За мен предизвикателството е двойно. Щото само преди 5 години съм изброил в този блог цели 8 неща, които ме правят щастлив. Та сега трябва да внимавам и да не се повторя…
И направо на темата:
СЕДЕМ НЕЩА, КОИТО МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВ
- Обратния завой. Не бързайте да се съмнявате в мъжествеността ми! С този термин аз обозначавам едно специално – и рязко – душевно състояние. Нещо като ирими наге в Айкидо. Внезапна промяна на гледната точка. След това се променят и действието, настроението… и много други. (Ще дам и пример. Карате си примерно колата по оживените софийски улици и за пореден път колегата водач пред теб се държи по начин, по който просто те предизвиква да пожелаеш сексуално цялата му рода по женска линия. И точно в секундата преди да натиснеш клаксона ти хрумва, че човечецът може би просто има тежък ден. И че ти също си имал такива дни. И че каквито и проблеми да имаш в момента – няма да си ги решиш като се държиш като простак. След което желанието ти да покажеш „възпитание“ безвъзвратно е отшумяло като миналогодишен шлагер на Веско Маринов… Надявам се примера да беше достатъчно ясен.)
- Прегръдката. Винаги съм си бил гушквателен, но след определени събития в живота ми отпреди 13 месеца, прегръдката стана неразделна част от живота ми. Нещо като бирата и кебапчетата за всяко балканско същество… (Вече дори не е задължително прегръщането да е наживо. Някак си развих неочакван талант да прегръщам хората дори и от разстояние… а се оказа и че много от приятелите ми също го могат. Нищо, че част от тях дори не съм виждал никога наживо… не пречи!).
- Флиртът. Не знам коя е българската дума за „флирт“. Може би е „задяване“? Или привидно грубоватия, но както винаги – точен като скалпел – врачански еквивалент: „подпичкосване“… (Това, което със сигурност знам, обаче, е че флиртуването вдига не само онова, за което си мислите – но и тонуса. Жаждата за живот. Защото флиртуването е имунната система на душата – или поне важна част от нея. А без мерак – и без душа – ами то направо не си е живот това…)
- Шегувкането. То може да бъде и част от флиртуването. Но може и да си е самостоятелна бойна единица. Както дойде… (Но си е точно шегувКане – а не шегуване. Което ще рече, че е добранамерено – дори когато е малко солено. Няма да казвам като какво…)
- Хваленето. Е, в това вече наистина много ме бива! И не ме е срам да го правя под път и над път – а най-вече във Фейсбук… (Гледам на хваленето като на част от това да обичаш себе си. И да благодариш на Твореца за даровете, с които те е пратил. На този свят…)
- Мълчаливото добро. Като всеки велик творец, аз също съм силно противоречива личност. Затова ме кефят едновременно и хваленето, и това да правя разни дребни добринки без да казвам на никого за това. (Само на пръв поглед това е леко шизофренично. Доброто не винаги трябва да е премълчано – хората имат нужда и от светъл пример, който да им подейства „заразно“. Но понякога точно онова премълчано добро ни прави най-щастливи… Не знам защо, но е точно така.)
- Прощаването. Не съм лек нито на килограми, нито на характер. Често „паля“ от половин оборот, а ми се е случвало и да се разсърдя на някого само защото ми е сторил нещо лошо… насън. И колкото и да не ми се ще да си го признавам – доста честичко съм и Drama Queen и се фръцкам за щяло и нещяло… Но пък бързо ми минава. И съм здравословно самокритичен. Почти винаги намирам гредата в собственото си око преди някой друг да ми я е посочил и в такива случаи винаги прощавам в сърцето си. А после се и извинявам. (След това ми става неизменно едно такова леко на душата… почти като след 10-дневен режим с лимец…).
Това са моите „малки“ причини да съм щастлив. Понякога…
Имам още поне 1001-на.
Минавайте оттук от време на време – може би ще споделя още някоя!
Друг път…
P.S. По традиция ще завърша и тази шътокуа с музикален поздрав. Днешният е подбран специално заради числото 7. Както всички левскари знаят, седем е добро число…
httpv://www.youtube.com/watch?v=P1j-6vRykFs





Можете да коментирате чрез: