„Всичко е простено“

Веднага след терористичния акт, един от оцелелите журналисти заявява пред пресата: „Следващата сряда вестникът ще излезе, те не победиха“. 

Брой №1178 на „Шарли Ебдо“ наистина излиза на 15 януари 2015 год. Наричат го „броят на оцелелите“.

За прошката…

Напоследък (като че ли) помъдрях. Не се хваля. Не се и оплаквам. Просто констатирам. (Аз напоследък умишлено и преднамерено избягвам силните емоции като хвалбите и оплакванията – и се ограничавам само с отбелязване на случващото се. Доста е разтоварващо…) Та, откакто се чувствам помъдрял (с основание или без – това е толкова субективно, че не […]

7 „малки“ неща, които ме правят щастлив

Пред доктор всичко се казва. И показва… А за цялата тази работа ме нави Доктор Уотсън. (Тя, всъщност, е жена… при това хубава – а на хубави жени аз никога не отказвам!). Нещо повече. Нейното предизвикателство включваше само 6 неща. Но аз винаги давам повече от себе си. (А и седем е добро число…). Нещо […]

Камъни и грешници

Една стара мъдрост гласи, че когато ученикът е готов – ще се появи и учителят. А учителят не е задължително да е точно човек. Може и да е просто една случка или отделна ситуация… Днес май съм бил готов – точно за този урок. Случката можеше да мине почти незабележимо… но не стана така. Мой […]

Заземяване

Приятелите са хора, на които позволяваме да забият ножа най-надълбоко. Защото знаят, че и това ще им простим… Единствените, които могат да го забият още по-надълбоко сме самите ние. Но е и най-трудно да простим на самите себе си. Заземяването пък е нещо като презастраховане. Че ако не можем да издържим на напрежението – то […]

Когато пробудиш сърцето си…

Когато пробудиш сърцето си – ще разбереш. Но не с разума. Със сърцето си… Когато пробудиш сърцето си – ще прогледнеш. Но не само с очите. И със сърцето си… Когато пробудиш сърцето си – ще потрепериш. От мисълта, че е можело да продължиш чак до края. Със спящо сърце… Когато пробудиш сърцето си – […]

За раните от лошите думи

Не подценявам мъдростта на такива смутители на манекенската душа като Паулу Коелю, Хорхе Букай или Умберто Еко… примерно. Но смея да твърдя, че вселенските мъдрости, които евентуално бихме могли да открием в произведенията на гореизброените (а и много други) световни автори, могат да се намерят и много по-близо. В нашите си народни поговорки, пословици и […]

За прошката и теменужката

Няма нужда да назовавам името ти. Ако някога прочетеш това – ще се разпознаеш. Макар че не ми се вярва да го прочетеш – защото знам колко цениш времето си. А също и моите писания… Няма ирония в подзаглавието. Нито сарказъм. Това наистина е моето благодарствено писмо към теб. Защото наистина съм ти благодарен. За […]

За дебелогъзите душици и прошката

Едно време е било по-лесно. Хубавите неща са били малко. И затова и са ги ценяли много повече… Сега имаме от всичко по много. Ама толкова много, че направо прелива. Задушава ни. И се тъпчем. С ядене, пиене, хапчета и други отрови. До пръсване… И душите си тъпчем. С душевни макдоналдси и други душевни боклуци… […]

М-тел ме изненада…

Няма смисъл да ви се кълна, че тази публикация НЕ Е платена. Тези, които ме познават, сами знаят, че не съм продажник. А останалите… ами, за тях май е безсмислено дори да опитвам да ги убедя в противното. Те първо стрелят – и после питат „А трябваше ли?“. (Само при първите изстрели на месо – […]

Детето в мен

Детето в мен е още живо. Въпреки че години наред се мъчех да го прокудя със шизофреничните си призиви за порастване и повече сериозност… Детето в мен ми прощава, че съм такъв. Прощава ми дори, че вече не съм като него… Детето в мен продължава да сънува дори когато аз съм вече буден. А понякога […]