IncomeEDU Live Webinar

Ирими наге, дзен и бизнес-уроци по любов

 ПРИКАЗКИТЕ ЗА ЛЮБОВ НЕ ПРАВЯТ ЛЮБОВТА ПРИКАЗКА

Любовта не е лесна работа...

Редът на разсъжденията в днешната ми шътокуа ще е точно обратно на заглавието. Но това, разбира се, не е никак случайно. И една от причините да подходя на 180 градуса е, че ще погледнем на любовта точно под различен – доста различен – ъгъл.

В този блог съм писал неведнъж по темата за любовта. И това не бива да ви учудва. Подзаглавието на Blogatstvo.com е „шътокуа за богатството, успеха и нещата от живота“. А нима Любовта не е богатство или не е от най-важните неща в живота?!

Писал съм и за любовта като клише. Защото в главите на много хора Любовта е точно това – клише. Едно огромно клише в розово, с много рози, панделки, плюшени сърца и плюшени мечета с влюбен поглед…

Да – ама не! Този измамен образ на любовта е не само фалшив, но и носи много проблеми. (Носи и много оборот на търговците – не само на 14-ти февруари, а целогодишно).

Да видим какво казва вездесъщата Уикипедия по въпроса за Любовта:

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек.

Ново двайсет! А какво ли ще рече да бъдеш всеотдаен?!

Може би това значи да поставяш другия на първо място?! На ПЪРВО място – не на 11 позиция в класацията ти за Топ 10 – след приятелките, работата, мама, сапунката по бТВ, маникюра… или любимия футболен отбор, бирата с приятели, колежката с голямото деколте и т.н.

Дори и второто място е непростим компромис. Освен за хората, които са свикнали да са втора ръка, разбира се…

Друг криворазбран феномен е начинът по който засвидетелстваме или доказваме любовта си. Да – доказваме! Ако смятате, че любовта няма нужда да бъде показвана или доказвана – опитайте се да карате колата си през следващите 10 години само с горивото, което сте налели в резервоара й онзи ден. Скоро ще се убедите, че няма как да стане…

Дори и хората, които са убедени, че любовта трябва да се доказва, не винаги го правят по правилният начин. Предпочитат да го правят по лесният начин: букет цветя, кутия шоколадови бонбони или френска любов без предварителна заявка от страна на франкофона.

Не казвам, че тези неща са лоши – опазил ме Бог! (Пък и Viva La France!) 😉

Само казвам, че не са достатъчни…

Дори да чуете заветното „Обичам те, миличко!“ по 1000 пъти на ден, това ще бъдат само кухи думи ако зад тях не стоят ежедневните дребни действия и постъпки, които са истинското доказателство, че човекът срещу вас наистина ви обича.

В заглавието ви обещах примери от бизнеса. Ами представете си, че имате подчинен, който постоянно ви повтаря „Шефе, аз съм влюбен в тази компания!“ и ви уверява, че за него да работи за вас е най-важното нещо в живота му. Но в същото време постоянно закъснява за работа, идва облечен като клошар и не успява да изпълни и 10% от плана за продажбите…

На какво ще повярвате повече – на думите или на делата му?! Въпросът е повече от риторичен…

По същия начин и по същата причина, всяко дребно действие (или бездействие), което демонстрира, че не ви пука кой знае колко за човека до вас… тежи много повече и от 1 тон любовни заклинания.

Обещах да намесиме в нашата шътокуа и Дзен-будизъм. Джон Тарънт (John Tarrant) е дзен-учител, който ни учи, че:

„Вниманието е най-основната форма на любов и чрез него ние даваме и получаваме благословия“

(„Attention is the most basic form of love; through it we bless and are blessed.“)

Какво значи внимание? Ако любимия човек обича кафето си БЕЗ захар – да не пукаме в чашата му две бучки захар по навик, само защото и ние го пиеме така, а и сме още сънени… или пък имаме някое друго удобно извинение.

Това е само един битов и дребен пример за невнимание. Има още хиляди такива – дребни и на пръв поглед незначителни случки, които дори се правим че не забелязваме и често пропускаме да коментираме. Но това не значи, че тези две бучки захар (или който и да е друг подобен жест) не са оставили трайна горчивина в душата ни. А тези дебни случки са точно дребните камъчета, които могат да обърнат каруцата… и често го правят…

В определението на Уикипедия за Любовта има и още едно мъдро тълкование:

В българския съществува синоним на думата „любов“ – „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта.

Ако влюбването е само хитроумен трик от страна на Природата, която ни дава благородно оправдание на плътското ни желание да се напъхаме в нечии гащи (и така да продължим човешкия род)… то обичта е съзнателен избор и поредица от ежедневни малки действия и саможертви. Това – поне според мен –  е истинската Любов. Всичко останало са само розови сънища с много кратък срок на годност…

И накрая – дойде време и за ирими наге.

Ириминаге е техника за хвърляне в Айкидо, при която противникът бива завъртян на 180 градуса преди да тупне на татамито.  По същият начин, моите не чак толкова светли разсъждения за любовта бяха завъртени в точно противоположната посока от един видео клип. (С благодарност към Донка Костова, която ми помогна да издиря отново това видео).

Този клип ми напомни, че колкото и да са важни дребните жестове на обич – не трябва да сме прекалено строги или прекалено взискателни към партньора си.

Защото никой от нас не е съвършен. И никой от нас няма да обича и да бъде обичан завинаги…

А когато загубим любовта на своя живот – най-много ще ни липсват неговите или нейните малки несъвършенства:

В крайна сметка, май излиза, че Любовта е мистерия. Също като Живота…

И също като живота, Любовта е вечна – но не и нашето присъствие в нея. И на този свят…

Затова трябва да се обичаме – не на думи и не насън!

Сега!

–––

P.S. Още за Любовта можете да прочетете тук, тук и тук.

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

32 коментара за “Ирими наге, дзен и бизнес-уроци по любов”

  1. Цветана каза:

    невероятна реч; напомни ми за думите на майка ми; за нея бях съвършена, при всичките ми човешки несъвършенства, защото ме обичаше безмерно;

    • Родителската обич може би е най-силният пример за саможертвена любов, но аз все пак визирах другата любов…която не изисква от нас задължително да се ЖЕРТВАМЕ за другия – а само да се съобразяваме с неговите или нейните дребни несъвършенства, навици или желания.

  2. Ивалина Ташева каза:

    Вероятно сте чували името Ерих Фром-психолог, социолог, който е дал много на света. Прочетем ли негова книжка, няма как да не израстнем поне мъничко. Ето какво казва той в „Изкуството да обичаш“:
    Обичта е „позиция, ориентация на характера” и има насоченост към всички човешки същества, към аспекти от живота и живота като цяло. Тя не се поражда само, когато се появи определен „обект на обич”.
    ”Обичта е действие, изява на човешка сила и то само в условията на свобода, няма обич по принуда.” Нейният активен характер Фром обяснява като даване.За творческата, продуктивна личност, обичта е израз на сила и акта на даване се изживява като радост и възторг, не се възприема като лишаване, а като жизнеспособност. Човекът има нужда от близост с друг човек, но съществува само една форма на близост, която не причинява загуби на енергия и не поражда конфликтност и това е зрялата любов.Тази любов, която запазва независимостта (в смисъла на идентичност, отделносност) и допуска пълна интимност (откритост, споделеност, отдаденост). Чувството любов е неконфликтно по своята същност, то не прахосва, а създава енергия, съчетава потребността от независимост и взаимност (близост).
    Когато прочетем „Изкуството да обичаш“ можем да разберем дали като си мислим, че обичаме, наистина обичаме.Когато преосмислим обичането си ставаме по-малко раними, по-ценни за себе си и по-обичани от другите.

  3. Цветана каза:

    Разбирам коя любов визираш. Статията ти ми напомни за това…
    Ето една любима моя мисъл ТАЗИ посока на Dr. Greg Baer „Every time we correct people or control people in unloving way, they hear the message: I don’t love you.“
    Нека ПРАВИМ така, че да чуват обратното.

    • За протокола: „Всеки път когато поправяме хората или ги контролираме по един нелюбящ начин, те чуват съобщението „Аз не те обичам!“.

  4. Spartak каза:

    Поздравления за страхотната статия

  5. Благодаря, Пламене!

    Любовта в интимен план често се възприема от нас, българите, като дар от съдбата, като нещо, към което нямаме никакво отношение. Всички сме чували израза „Тя/той СРЕЩНА своята голяма любов“. Според мен голямата любов не се среща, а сЕ СЪЗДАВА. Точно по начина, по който споменаваш – с ежедневни жестове на внимание, разбиране, всеотдайност. Разбира се, за да стане това, всеотдайни трябва да бъдат и двете страни (ако става въпрос за класическия случай 🙂

    Доколкото те разбирам за любовта в бизнес условия, това е способността и готовността ни да работим всеотдайно и с желание, да гледаме позитивно на работните ситуациите и хората, които слещаме по работа. В много голяма степен тук също става въпрос за съзнателно отношение, а не за КЪСМЕТ. И отново, за да има резултат, за предпочитане е различните страни, ангажирани в бизнес отношения, да имат подобно разбиране. Според мен.

    А вие как смятате?

    • Ивалина Ташева каза:

      Ако не се лъжа Фройд беше казл, че животът е работа и любов. Анализираме ли това прозрение ще открием, че в тези две думи е събран смисъла на целия човешки живот.Работа, в която не влагаш любов е ялова и отровна, защото освен, че е безплодна може да те поболее. Любов, за която не работиш – обричаш на гибел, дори и за любовта към себе си. Поли, мисля, че ако още се разровиш в тези думи ще откриеш омного отговори на въпроса който задаваш.
      А в бизнес общуването, както и в междуличностното важи законът на привличането – провокираш и притегляш към себе си това, което си!

  6. Статията е разкошна! 🙂 Красиво несъвършени сме всички …

  7. TaniaJo каза:

    Любовта е като цветята,трябва да се грижим за нея за да я имаме в живота си.
    Бях прочела преди време една история.Един богат човек пратил сина си при най-мъдрия човек на земята да разбере какво е най-важното в живота.Отишъл младежът и видял мъдреца в неговия дворец да се весели на отрупана трапеза с много гозби,заобиколен от множество хора.Обяснил причината за своето посещение ,но останал разочарован,че мъдрецът почти не му обърнал внимание. Казал му да отиде и разгледа двореца като преди това му сипал две капки олио в една лъжичка. Младежът нямал търпение да научи какво е най-важното на света и бързо обиколил двореца като много внимавал да не разлее двете капки олио.
    Когато се върнал показал лъжичката с двете капки олио,но мъдреца го попитал видял.
    -Нямах време да видя нищо-бил отговорът.
    -Щом си дошъл до тук разгледай красивият ми дворец и после ще ти кажа какво е най-важното на този свят.
    Отново младият човек обиколил двореца ,но този път не пропуснал нито една стая,във всяка имало прекрасни подредби.Видял градината ,в която имало екзотични и редки цветя,красиви водоскоци.
    Когато се върнал и започнал да разказва ,мъдрецът го прекъснал и го попитал къде са двете капки олио.Улисан от красотите ,които имало в двореца младежът съвсем забравил за тях и отдавна ги бил разлял.
    -Най-важното в живота е да видиш красотите на заобикалящия те свят,но да не разлееш двете капки олио….
    Всеки ден се опитвам да покажа на любимите си хора ,че те са моите капки олио.

  8. Mariela каза:

    Страхотно си го написал. Ако аз можех да пиша толкова хубаво, щях да съм го написала аз 🙂
    Точно така разбирам и думите на великата Майка Тереза: Ние си мислим, че любовта е чувство, а тя е действие..

  9. Hristina каза:

    Прочетох,поредната Ви статия ,която си е абсолютно попадение в десятката.Поздравления.Харесват ми нещата ,които пишете и още повече начина по който ги пишете.Открих сайта наскоро,но вече съм Ви почитателка.А това което сте написал за любовта ме накара да се замисля какво си нямам и защо го нямам…Ама както се казва -ще опитаме да поработим по въпроса,пък дано не е късно.Може и да Я реанимирам ,може и да не е съвсем безнадежно положението.

    • Радвам се, че написаното от мен кара някого да се замисли.

      Радвам се също, че не получавам само ръкопляскания, но и мнения от другия полюс – като това под вашето.

      Важното е да става дискусия! Никой не коментира скучните хора или неща… 😉

  10. Здравко каза:

    Когато чета този текст, си мисля, че авторът повече обича да пише в блага си отколкото обича някой друг в живота си. Ако изобщо обича или е обичал.

    Как можеш да пише за любовта – толкова безлично? Как можеш да сравняваш любовта с бизнес отношения?

    И дали този човек има идея дори и от бизнес. Да, ако си добър мениджър вземаш хора които вършат точно работата която очакваш от тях – и си има начини как да мериш това ясно и точно с цифри. Обаче нима никой не е чувал и виждал началници които се обграждат с блюдолизци, които само хвалят шефа?

    И ако в бизнеса поне на теория е ясно какво да правиш с неефективните, как това работи точно в любовта? Толкова ли е лесно да забравиш някой който носиш в сърцето си когато той/тя ляга с всеки/всяка но не и с теб? Толкова ли е лесно да си тръгнеш от някой/някоя кой(я)то се прибира при теб всеки ден но знаеш че е бил с друг/а преди това и утре пак ще бъде там? Но искаш само него/ нея? Толкова ли е лесно да отхвърлиш едно лъжовно „Обичам те“, когато точно за това мечтаеш? или колко от нас живеят до човек към който не изпитват нищо но познават така добре че дори и да искат не могат да му объркат кафето – толкова силен е навикът?

    Тук има само проредица от помпозни екзотично звучащи думички взети хаотично откъдето дойдат…
    прочете един сонет на Шекспир и в болката и копнежа там ще усетите повече за любовта (или безброй други автори, които пишат за любовта в първо лице)

    или една история на реален човек, сигурно ще бъде смешна, сигурно ще бъде жалка, сигурно ще прилича на сапунен сериал – но ще е жива, истинска и най-вече почувствана

    Финалното завъртане само подчертава усещането за празнота и егоцентризъм

    • Здравко, като чета дългия ти коментар (благодаря ти, че си ми отделил толкова време) си мисля че не си схванал много ясно какво всъщност съм искал да кажа с написаното в този текст…

      Но това е нормално. Свят голям – и писатели, и читатели, всякакви! 😉

      Струва ми се всъщност, че бъркаш две доста различни понятия: романтичната любова (сексуалното привличане) и истинската привързаност между двама души.

      За първата е достатъчна и една бурна нощ (понякога и доста по-малко). Но за второто – което за мен е истинската любов – понякога са нужни години… (Но пък е доста по-силно и стойностно чувство).

      Може би си твърде млад (в което няма нищо лошо, разбира се) и сам ще разбереш това след време…въпреки, че възрастта не е задължително условие за мъдрост (или каквото и да е друго качество или недостатък).

      Всичко това, в никакъв случай не означава, че аз не ценя романтичната любов или сексуалното привличане. Ако прочетеш повечко от блога ми – сам ще се убедиш, че е така (полът ти не ми позволява да те убедя лично) 😀

      P.S. Авторът наистина много обича да пише в блога си. Но нямаше да е така ако ги нямаше и хората, които много обичат да го четат… 🙂

      • Здравко каза:

        Пламен, благодаря и аз за отговора.

        Мисля, че съм разбрал за какво говориш и аз не споря с теб за валидността му. Напротив – за мен любовта може да бъде проявена и изживяна във времето само и сексът наистина има повече маргинална роля с годините.

        Така че спор в същината няма. И ако тук „ирими наге!“ прави нещата интересни и впечатляващи – надявам се, там където истински показваш обичта си да имаш други изразни средства.

        А възрастта не мисля, че е мерило за това дали някой може да обича.

        Надявам се, че приемаш и неласкателни мнения (защото са добронамерени), или поне да оцениш, че така почитателките ти се приближават още по-близо до теб и имаш допълнителен шанс да демонстрираш как се прави „Ирими-наге“ 🙂

    • Мариела каза:

      Аз пък, когато чета този текст, си мисля, че автора ЗНАЕ как да задържи една любов. Така че, тя да се връща при него. Е няма да замести мама, маникюра и приятелките, защото всяка жена има нужда и от това, но вероятно ще се връща при него за да бъде обичана.
      Не съм съгласна с окачествяването „поредица от помпозно екзотично звучащи думички“. Може би, просто не разбирате какво означават те. Те имат много дълбок и съществен смисъл, ако ги проумеете. И ако се опитвате повече да разберете отсрещния човек и по.малко да раздавате квалификации, може би нещата ще са по-добре и при вас.

  11. Филип каза:

    уникална статия … съжалявам, че я прочетох едва днес !

    Поздравления, Пламен, напълно си прав за докачването и показването в любовта … а и не само там

  12. Valeria каза:

    Съвсем наскоро открих вашият сайт,но попаднах на хора, които толкова много ми допадат, а автора е неповторим. Толкова много истини, които понякога като ги осъзнаем ни карат да плачем… Благодаря Пламене, чудесен си, момко!

  13. камелия каза:

    в айкидо има 2 техники
    ирими – влизаш направо
    тенкан – заобикаляш
    или казано като приказка, ако вие авторе сте в една хижа и навън вали сняг и е виелица
    ирими наге – излизате в снега и докъдете стигнете с риск да замръзнете
    тенкан – е забавлявате се с вашата половинка в хижата и когато свърши бурята навън излизате да си свършите работата

    И много клишета ползвате, а тя любовта винаги е различна и неразумна и без правила

    • Айкидо тренирах преди доста години, но от тогава явно нещата доста са се променили – щото по мое време техниките в Айкидо бяха малко повече от 2…

      Но пък и тогава имаше хора, които много обичаха да дават акъл на новодошлите в доджото и да им обясняват авторитетно как стоят нещата..в Айкидото, а и в живота…

      (Забелязал съм, че тези, които наистина знаят – обикновено си мълчат).

      Колкото до клишетата, за да не се повтарям: http://blogatstvo.com/other/personal/cliche-n-masturbation/

      И на края – благодаря ви за отделеното време да коментирате скромните ми писания! Наученото от вас ми беше особено (без)ценно…

      Авторът 😉

  14. Тони каза:

    Аналогията между любовта и айкидото ме накара да се смея. Въпреки, че не мисля, че описанието на техниката е вярно (за справка htttp://www.mma-aikido.com/aikido/ ), то е особено вярно за любовта в началните й години, когато все още не узряла.

  15. […] – и рязко – душевно състояние. Нещо като ирими наге в Айкидо. Внезапна промяна на гледната точка. След това се […]

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes