Писането е като правенето на любов. Всеки го прави по различен начин. И всички, които го правят, имат различна мотивация за това.
“There is freedom waiting for you,
On the breezes of the sky,
And you ask „What if I fall?“
Oh but my darling,
What if you fly?”
Нека ти разкажа.
За тъмната си страна.
Тя е тази, която не вярва в твоята любов.
Омразата е като безотговорността – вирее най-добре когато става въпрос за по-голяма група от хора.
И избледнява (в повечето случаи) когато я сведем до нивото на отделна, конкретна личност.
Омразата (в повечето случаи) е просто навик. И най-често – дори неосъзнат.
В осъзнаването, обаче, е ключът към нейното лечение.
Подаряването на книга е много интимна работа. Особено за хората, които могат – и обичат да четат. Включително и между редовете…
Някой беше казал, че книгата е подарък, който можеш да отвориш отново и отново… А от всички мъдрости на Марк Твен, една от най-любимите ми е точно тази – за (не)четенето:
Казвал ли съм ти скоро, че се обичам?
Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.
Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка…
Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл.
Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.
Понеделник е добър ден за разваляне на магия. За да ви върви така – цяла седмица!
А в днешно време – магии да искаш! И магьосници – колкото щеш!
(На мен даже ми идват малко в повече… понякога).
Но да караме по същество.
Почти е дошъл… ей го къде е. Поредният Свети Валентин. Денят на влюбените…
Цветарите пак ще ударят кьоравото и цял ден ще се продават и подаряват шоколадови изделия и балони във формата на сърца. Което ме подсеща за любимия ми виц по темата:
Звучи банално – като повечето истини – но няма случайни неща. И случайни хора няма…
Нито случайни дати, събития, случки… колкото и да ни се струват дребни или незначителни.
Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия… обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).
Както беше казал един виден наш партиен и държавен ръководител: „Тази година открихме завод за полу-проводници, дано догодина открием завод и за ЦЕЛИ проводници!“.
Обикновена „житейска“ случка. Кавичките са, защото се „случи“ във Facebook. Преди броени минути…
Приятелка (която живее зад океана и никога не съм виждал наживо – но това не пречи да я чувствам наистина близък приятел, много по-близък от хора, които срещам наживо всеки ден) е публикувала статус по повод рождения ден на сина си. „Минавайки“ пътьом оттам кликвам почти несъзнателно на дежурното Like. И толкоз…