IncomeEDU Live Webinar

За клишетата и духовният онанизъм

 

che-Cliche-shirt-lgДнес ще се позабавляваме. То и по принцип, не бих ви препоръчал да правите каквото и да е – ако то не ви носи кеф. (Бих заменил думата „кеф“ с „удовлетворение“ – ако исках да се харесам на пуританите. Аз обаче по бих искал да ги… С кеф.)

Повод за поредната ми само-манипулация (дръжте се на положение, правете се на още по-умни и внимавайте да не се закачите за някое от клишетата ми!) е един коментар към вчерашната ми публикация. Коментарът е направен от човек, който познавам само задочно, но пък имам доста основателни причини да го уважавам и да ценя мнението му. (Което пък, от своя страна, въобще не ми дава основание да го поставям и в графата „ангели небесни“ или „последна инстанция“… ама аз там не поставям дори по-заслужили люде от непосредственото ми обкръжение).

Както подсказва заглавието – а и мигащата картинка, която сигурно вече почва да ви дразни – днес ще си поговорим за клишетата. Споменаването пък на мастурбацията не е само за цвят – и за това ще си поговорим, стига да не се изчервявате от подобни думи. (Не го правете! Това само ще ме накара да ползвам такива „морални гранати“ още по-често…)

Та за клишетата…

Разбира се, хубаво би било преди да изложа собствените си гениални мисли по въпроса, да загреем с някои по-академични размишления на същата тема. Да речем, от Уикипедия:

Клишето (от френски clich?) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване.

В преносен смисъл, в който по-често се среща думата „клише“, тя означава широко разпространен и оттам шаблонен, банализиран израз, изтъркана фраза, лишена от самобитност. Думата може да се отнася не само за изразни средства, но и за различни стереотипни ситуации, персонажи и цели сюжети, чиято честа употреба е лишила от оригиналност. Тъй като оригиналността и честотата на употреба варират във времето и пространството, това дали даден израз е клише или не зависи в голяма степен от това кой дава тази оценка и от това кой и в какъв контекст е използвал израза.

Ако току-що се почувствахте все едно ви правят  проктологичен преглед с помощта на ръждясала закачалка – не сте сами! На мен подобни „префърцунени“ текстове ми действат по същия начин. И обикновено не им оставам длъжен…

clichesПреди малко, докато ровех в бездънните джобове на Гугъл по въпроса за клишетата, попаднах на един още по-любопитен текст. В него авторът даваше акъл как да избягваме клишетата когато пишем. Най-ценния му съвет – по-скромното ми мнение (клише!) – беше, вместо изтъркани фрази като „пладнешки грабеж“, да използваме изрази от сорта на „противозаконно отнемане на имущество по обедно време“

За да не задълбавам прекалено надълбоко в излишни философски импровизации – повечето автори (и всички, които биха искали поне да ги възприемат за такива) бягат от клишетата като дявол от тамян. (Още едно популярно клише… То, всъщност, има ли непопулярни?!)

Страхът от клишетата е обясним. Но в същото време е и абсурден.

Обяснимо е защо хората не искат да преценяват написаното или изреченото от тях за изтъркано, неоригинално, скучно… и всичко останало, което първосигнално се свързва със клишетата.

Абсурдността на тази фобия обаче може да се докаже по чисто математически начин. (Ей сега ви изненадАх, нали?! Аз и математика!!!) 😉

Дори и в най-богатите (откъм изразни средства и комбинации) езици съществуват краен на брой думи. И няма начин винаги да си оригинален и неповторим в употребата им. Особено след като векове наред със същите думи и изразни средства са боравили по-умни от твоята глави. Общо взето, каквото и умно да измисли твоята оплешивяваща тиква – рано или късно ще се окаже, че друга тиква вече е казала или написала почти същото. Факт…

Но това е само статистически поглед към темата за клишетата. Мен лично статистиката винаги ме е навеждала само на неморално-порочни мисли (предимно по адрес на статистичките) и затова ще разгледам същия въпрос под друг ъгъл. С присъщият си графомански плам и врачански аристократизъм

Наистина ли клишетата са толкова вредни и дразнещи?! Няма смисъл да се напъвате – въпросът ми беше риторичен. Не, не са! Поне не всички или пък не винаги…

che-Cliche-shirt-l-lg-3Има едно класическо клише. Един израз, който би трябвало да се е протъркал от употреба като… (а бе, най-добре вие си измислете подходяща метафора, щото тази дето ми хрумна не е за пред малки деца, християндемократи или други неразвити индивиди). Уф, пак се отплеснах…

Въпросното клише, освен че е абсолютно и безапелационно клише, е и толкова често срещано, че направо би трябвало да ни подлудява, да ни се повдига от него, да ни е омръзнало, да не ни пука…

Да – ама не! Точно обратното е. Всеки от нас смята, че не го чува достатъчно често, а дори и да го чува по 100 пъти на ден – пак не би имал нищо против да са и 200…

Сигурно вече сте се досетили кое е това мега-клише: простичкото „Обичам те!“.

Това клише има цяла сюрия роднини по права линия. И всички те, разбира се, също са клишета:

  • „Не мога да живея без теб!“
  • „Ти си всичко за мен!“
  • „Без теб животът ми няма да е същият!“
  • „Любовта ти е смисълът на живота ми!“
  • „Обичам те повече от всичко друго на света!“

На пръв прочит, всички тези изрази ви напомнят за някой чалга-шедьовър, нали?! Или за бълнуванията на пъпчив и хронично незадоволен тийнейджър…

Сега обаче си сложете ръка на сърцето (популярно клише, което апелира да бъдете безпристрастни и максимално честни) и си признайте чистосърдечно: всеки от нас копнее да чуе или изрече такива клишета!

Защото сме хора…

И защото идваме на този свят от и за Любов.

Обещах (а и заглавието ме задължава) да поговорим и за духовния онанизъм.

Защо избрах точно тази метафора? Ами защото ми се стори най-близка до това да се само-манипулриаш.

Онанизмът, мастурбацията и самозадоволяването са все страшно сериозни (и плашещи) определения за един естествен и природен процес, който е превърнат (знаете от кого) в символ на греховност и морално падение.

Както се казва на латински – na baba im hvurchiloto! (На врачански, същият този израз звучи по-скоро като „Абе, тия що не вземат да си зАврът тоа техен морал у…“. Като това питане също е риторично и лирическият герой въобще не търси отговор, а изразява своята неприязън към хората с фалшив – или кух – морал).

dangers_of_masturbationОт самозадоволяване няма да ослепеете, да ви окапе косата или едната ви ръка да се развие несъразмерно. Въпреки че, векове наред хората са били лъгани най-нагло и плашени точно с такива последствия. А има и такива, които вярват в подобни нелепости и до ден-днешен…

Единственият проблем на забавлението за самотни момичета и момчета е, че тази любов е прекалено егоистична. А истинската Любов означава – освен всичко останало – и взаимност

При духовното чекиджийство проблемите са от същия характер. Има автори, които пишат (или творят въобще) на същия принцип – само и единствено за собствено удоволствие. (Творбите им по правило  са свръхинтелигентни, разбираеми само за отбрани хора, лишени от клишета…но често и от здрав разум и елементарна читаемост – т.е. няма мост между читателя и творбата).

А в Творчеството – също както и в Любовта – взаимното удоволствие е задължително.

Надявам се да сте изчели всичко това с удоволствие. За да има взаимност (аз искрено се забавлявах докато го пишех – въпреки многото клишета).

А ако още не цвилите от кеф – ще използвам и последния си коз. Един специален по-здрав за моите приятели, пуританите. А също и за всички останали, за които свободата на словото е и свобода на Съзнанието…

Мисля, че препратката е подходяща:

httpv://www.youtube.com/watch?v=TzwGfP98vGM

И за да няма недоразбрали – прилагам и текста. Той е кратък, но съдържателен:

Sodomy. Fellatio. Cunnilingus. Pederasty…

Father, why do these words sound so nasty?

Masturbation can be fun.

Join the holy orgy!

Kama Sutra

Everyone!

И още нещо. Важно.

Ако нещо в настоящите ми писания ви е възмутило – не се притеснявайте да си го кажете!

Но ви предупреждавам най-сериозно и безотговорно – занапред писанията ми ще стават още по-пиперливи, а стилът ми тепърва ще доразкъсва оковите на фалшивите задръжки.

Така че, ако сте от този тип хора – в моя блог ще се чувствате все по-некомфортно.

(За разлика от самият мен, обаче…) 😀

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

21 коментара за “За клишетата и духовният онанизъм”

  1. raina каза:

    Как да ти кажа, нека използвам клише „без теб животът ми определено нямаше да е същият“
    :)))))))

  2. radislav каза:

    Само така 🙂

    Бай дъ уей, наистина е невъзможно да се избягват клишетата напълно, а и е затормозяващо. Единствения позитивен ефект е търсенето и използването на по-рядко употребявани думи, но това не винаги е възможно. И те пак са краен брой 🙂

    • Точно така е! Ето още няколко „изтъркани“ клишета:

      „Здравей!“, „Как си?“, „Добър ден!“, „Приятна вечер!“, „Честит празник!“…

      (а и „Само Левски!“, разбира се) 😉

  3. yanko nedelchev каза:

    hehe 🙂 tova mi e edna ot lubimite sceni v Kosa 🙂

  4. Според мен неможем да избягаме от клишетата, а и не считам че е необходимо,,важното е да са използвани на точното място и в точния момент 🙂

  5. Аз не бягам – нито от клишета, нито от критика… 😉

  6. Роси каза:

    Много забава статия Пламене 🙂
    А мойто мнение за клишетата- дали един израз може да се нарече клише зависи много от това какво чувство се влага в него,дали ти идва отвътре…дали го усещаш…дали е „твой“израз :).
    Ако примерно кажа“-Обичам те.Ти си всичко за мен“,но не ми идва отвътре-това си е абсолютно клише.
    Но ако същите тези думи ги кажа с чувство и извират от душата,те придобиват ново звучене..сякаш израза е друг..И това се усеща..Тогава дори няма да си помисля,че това е клише. 🙂

  7. Труден каза:

    „Аз съм благодарен. Отнасям се с уважение и признателност към всеки човек, който е дошъл в живота ми с една-единствена цел: да ми предаде урок.“ (от твоят манифест)

    Ето, че благодарността ти ми е посветила цяла статия 😀

    Клишетата не са битови фрази (като „майната ти“) а фалшиво остойностяване на битовата фраза в контекста на „товрбата“.
    Клишето е усещането което получаваш, когато авторът се вижда като ТВОРЕЦ, докато ти го виждаш като ПОМИЯР.

    • Потвърждавам цитата още веднъж. А и не виждам противоречие…

      Явно имаме различни виждания относно клишетата (а сигурно и по други теми), но това е напълно в реда на нещата (още едно клише) и със сигурност не е повод за определен вид поведение…

      Благодаря. 🙂

  8. Клише каза:

    […] С това се надявам да допълня (или поправя) Пламен в неговата статия “За клишетата и духовният онанизъм” […]

  9. Майк Рам каза:

    Пламене, направо къртиш миФки! 🙂 Клише е, ама изразява емоционалното ми отношение към поста ти. А песента ми е една от любимите от този мюзикъл. Много точно попадение!

    • Къртенето на миФки ми се отдава, но не е много съзидателен занаят. Особено след като сам си знам, че положителната ми енергия може много повече от отрицателната – ако й дам шанс…

      Колкото до „Коса“ – гледах го за първи път през лятото на далечната 1989 година. Точно една седмица преди да…вляза в родната казарма… 😉

  10. Райна каза:

    Съгласна съм с Роси – всичко зависи от това, което влагаме в думите и изразите. Не можем (лесно) да измислим нови, а всички вече са пре-употребени. Някои дотолкова, че са изпразнени от смисъл, но пък са удобни полуфабрикати в общуването. Конфекцията си е конфекция и рядко може да се сбърка. Когато словото е mind-made (или пък heart-made – ама аз щото съм романтична натура ;), също личи.

  11. Диман каза:

    Освен клишетата има и „паразитни” думи. Никой не е освободен (излекуван) от тях. Вярно е, има досадни (почти толкова колкото чалгата), но има и забавни. На човек винаги му се налага да слуша клишета, но кои чува, а и по какъв начин му въздействат е въпрос на интелект. За мен най-големите „клишари” са интелигентните хора. Може спокойно да се кажи, че броя на използваните клишета от даден човек е право пропорционална на неговата интелигентност.
    Що се касае за духовната мастурбация – според мен достатъчно е да се посети някой „клюкарник” от типа на „ФейсБука”, за да придобие човек представа за първите крачки в това самотно забавление. К’во да се прави – акселерация. Едно време онанирахме или мастурбирахме с определени телесни органи, а съвремието с духовните си ценности.

  12. […] съм и за любовта като клише. Защото в главите на много хора Любовта е точно това […]

  13. […] Духовно блогатство, Ново авг 20, 2010 За клишетата вече съм писал. Включително и за “Обичам те!” като […]

  14. […] неща в живота ни са “маскирани” под формата на изтъркани клишета. Но това не може да заблуди всеки – само тези, които […]

  15. lilia каза:

    сега пък обвиняване във фалшив морал и клишета.Поне да изчистя това, което аз съм объркала.Не се ли вижда че БП не може с другото да се оправи, че и моте проблеми да оправя.Разбирам , че ще трябва да оставам у дома , така както беше през лятото. ОК това не ме притеснява.Само да разкарам този проблем с плащането в УНСС

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes