-
Шекспир да го духа! (Sorry!)
Да ме прощават феновете на албионския бард, ама Шекспир верно не е бил прав! Или поне вече не е актуален… В смисъл, че неговото твърдение, че „целият свят е сцена“ трябва да се ъпдейтне (или ъпгрейдне) до по-съвременното: ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е КРЪЧМА! И ТАЗИ КРЪЧМА (ПОНЕ ЗАСЕГА) СЕ НАРИЧА FACEBOOK. Е па, не е ли […]
-
No Ordinary Love
Мъжът отпи бавно от чашата и продължи да наблюдава безцелно хоризонта. Беше любимата му част от деня – преливането на късния следобед в ранна вечер, когато слънцето вече не беше толкова изпепеляващо и пясъчната ивица придобиваше по-наситени, оранжавеещи като добре узрял портокал, багри… Беше и на любимото си място. Удобен шезлонг под бамбуковия навес на […]
-
Шкембе-чорба с трюфели
Гадно звучи, нали?! Шкембе-чорба – с трюфели!!! Канонът повелява на таз балканска амброзия да се туря само чесън, оцет, люто и много сол. И няколко бири, разбира се! Да изядеш две шкембета с една бира е проява на лош вкус, но обратното – едно шкембе с две бири – е в известен смисъл нашенския вариант […]
-
Защо не ставаме за швейцарци
Бях се зарекъл да не пиша повече и ред за пфулитика… но то днешната ми шътокуа, всъщност няма много общо с политиката. А с географията… Ама една по-особена география. На човешката душа. В частност – българската. (А, че ще има гузни, дето ще побегнат – и ще се разпищят – без да съм ги гонил… […]
-
„Властта на хората“ – НЕ четете тази книга!
Пламен Русев сигурно се пита от доста време защо толкоз народ се изреди да пише за неговата книга „Властта на хората“, а неговия адаш Петров още си мълчи… Ако е видял заглавието – Пламен Русев може би вече си припомня поговорката „Внимавай какво си пожелаваш!“. Снимката също не е случайна. Пламен Русев знае кой е […]
-
Стояха зверчетата…
Повтарям си го. Като някаква откачена скоропоговорка. Вече 20 и кусур години… Едни и същи думи, в чието истинско значение никога не съм сигурен: Стояха зверчета Около плета. В тях стреляха И те умираха. (стихове на малко момченце)* Повтарям си го когато нещо ми е чоглаво отвътре. Но и аз не знам причината да е […]
-
Когато мечтите разрушават стени…
на Мишо (Wish you were here, баце…) Има съкровени мечти, такива – чисто наши, почти детски, кътани в душите ни с десетилетия – които за другите не са нещо кой знае какво. Но за нас самите са повече от вълшебство… За мен една такава – 30-годишна мечта – беше да отида наживо на концерт на […]
-
Който планира – просперира!
Майк Рам е пич. Нищо, че истинското му име си е съвсем обикновено, българско… Той самият обаче е доста необикновен. И е доста космополитна личност. В онзи, предишния строй, за такива хора казваха: „всестранно-развита личност“. Може да ползваме и друг термин: „ренесансова личност“. Който и от двата да си харесате – Майк определено е ярка […]
-
Притча за чуждите обувки
Един ден пътувах в метрото, когато на една от спирките се качи мъж на средна възраст с две деца на около 5-6 години. Мъжът се настани на седалката до мен и потъна в размисъл, а през това време децата се развилняха из цялото купе. Тичаха, викаха, закачаха се с другите пътници – а мъжът си […]
-
Тез червени домати…
Имам една добра и една лоша новина. Но и двете, всъщност, са относителни. Щото добрата новина е и лоша – за тези, дето си мислят, че все още ядем доматите с колците. То и лошата новина е добра. За други. И въобще, всичко зависи от гледната точка… Гледната точка на доста мъже е доста елементарна. […]
-
Чернова за бели дни
Много често (да не кажа почти винаги) когато те е яд на някого, всъщност те е яд на самия себе си. Но не винаги осъзнаването на този факт е достатъчно, за да те излекува… На кого точно ме е яд – и за какво точно – това чак няма да споделя. Личният ми блог, все […]
-
Кой боядиса паметника?!
Левски и ЦСКА в момента не са най-актуалните теми в държавата, но в Абсурдистан винаги се намира повод да се разделим отново на два враждуващи лагера. На „сини“ и „червени“… Естествено, визирам нашумялата тема за „осквернения“ Паметник на Съветската армия. И как този акт раздели обществото ни на две. И пак се почна… Както се […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS