2012

Светът не успя да се свърши, но тя все пак е към края си – 2012-та.

И като повечето неща, тази цифра е само една условност. Човешка илюзия, създадена, за да подпомогне създаването на други човешки илюзии…

Никога не съм бил сметкаджия. Или равносметкаджия… (Не ми е в природата).

Но като блогър ми е по-лесно да тегля чертата. И да се обърна назад. Но не с гняв, а даже с известна любов – като родител, който гледа детските снимки на вече порасналите си дечурлига…

ЯНУАРИ. Тогава реших да ви отправя една изненадваща покана за… Коледа. От Негово име…

В средата на ФЕВРУАРИ пък ви разказах за една жена. Която…

През МАРТ бях на път да се откажа. От блога. Но ми дойде акъла. Навреме – и без да ме блъска камион.

АПРИЛ съм бил доста приказлив. Говорили сме си за пеперуди и гъсеници, за едни мои спомени отпреди четвърт век… както и за не-свободата. Дано ви е останало нещо от тези разговори…

През МАЙ май съм бил доста замаян. Щото съм ви разказал една приказка за тежка нощ. А преди това пък съм писал някакви неща и за прошката и теменужката – но днес каго си ги препрочетох, така и не успях да се сетя по какъв точно повод съм ги писал… (Което значи, че съм простил истински. Браво на мен!)

В началото на ЮНИ сме пили заедно вино от глухарчета. Не знам за вас, но мен виното определено ме прави още по-сантиментален…

ЮЛИ е започнал типично – с една шътокуа за бикините. Но в края му пак съм се сбогувал – с един от хората, които са ме направили човек.

През АВГУСТ май не ми е било много до блогове – щом за цял месец имам само една публикация.

През СЕПТЕМВРИ вече съм станал малко по-общителен. И даже съм ви преразказал една история, която ме трогна истински – и надълбоко.

ОКТОМВРИ трябва да е бил доста тъжен месец – цели две сбогувания. Първото – с един приятел, с който от половин година все отлагахме това пиене на кафе.. (А второто – с една жена, която в известен смисъл ме е направила мъж).

Есента винаги ме кара да се чувствам много особено. Сигурно затова и през НОЕМВРИ съм ви припомнил, че всички сме смъртни – а след това пък неочаквано съм ви залял с един прилив на нежност. Така ви се пада!

ДЕКЕМВРИ още не е свършил. Както и садистичното ми желание да занимавам света – и вас, в частност – с проблемите си. Под формата на блог…

(Почти) измина още една година, в която аз така и не успях да спра да пиша (и публикувам) – а вие така и не успяхте (съвсем) да спрете да ме четете. Само поразредихте доста коментарите… (Явно времето ви е още по-ценно и поскъпва по-бързо и от бензина…).

Предстоят ни (надявам се) още 12 месеца, през които ще се срещаме тук. От време на време, не със всички, но все пак – от сърце. Поне що се отнася до мен. Аз и не мога иначе…

Предстоят ни и поредните празници. За поредното посрещане на поредната (дано не и последна!) Нова Година – този път условно ще я наречем 2013-та.

В личен план си пожелавам сбогуванията в тази предстояща година да са много по-малко. (Ех, ако можеше и въобще да ги няма!). Включително и с (по)читатели… но истината е, че уважавам правото на избор на всеки, така че, ако ви е писнало от глупостите ми – няма никакъв проблем. Има толкова други блогове, в които също се пишат глупости – все някой ще ви хареса!

И като заговорихме за новогодишни пожелания, днес попаднах на едно много яко. (Което ме подсеща да честитя празника на г-жа Недкова – ЧРД, Вяра!).

Споделям напълно казаното, така че, считайте, че все едно аз съм ви го казал:

„За Новата година пожелавам на всички добри хора всичко добро. А на всички останали – всичко останало.“

Смятам, че така е напълно справедливо. Честито!

По традиция, в края на публикациите ми винаги има и музикално видео. Дълго мислих коя да бъде „моята“ песен – за цялата 2012-та. Реших да е тази.

Защото в нея се пее:

„И да падне небето,

на парченца да стане

ние пак ще сме заедно

и пак ще сме прави!“

Преводът е мой. (Оригиналният текст е тук).

Беше ми изключително приятно.

Дано чувствата ни са били взаимни…

httpv://www.youtube.com/watch?v=DeumyOzKqgI