Дори и да не си от най-религиозните – а аз определено не съм – Коледата създава едно особено празнично чувство в душата. Една особена топлина, която всъщност е светлина…
Другото характерно за това време на годината е, че… иде Нова. И изпращайки Старата, човек ще не ще си прави нещо като равносметка.
Дебелите книги казват, че ерозията е „пълно или частично разрушение на повърхността на нещо под влияние на външна среда“. А в преносен смисъл пък означавало „разрушение на нравствени, духовни принципи, устои“… Както често (ми) се случва, разни дребни житейски случки (дали пък не трябваше да напиша „дребни“?) понякога ме карат да се замисля. И от […]
Звучи банално – като повечето истини – но няма случайни неща. И случайни хора няма…
Нито случайни дати, събития, случки… колкото и да ни се струват дребни или незначителни.
Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия… обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).
Петък 13-ти… Имаше такъв филм, навремето. На ужасите. В него главният мръсник носеше маска. Изникваше от тъмното и убиваше… Наред. Мръсниците много обичат така. Да носят маски. И да стъпват тихо. В тъмното. Преди малко, един друг анонимен мръсТник ми докладвал снимка, която бях публикувал във Facebook. Била непристойна. Съдържала голотии… Дали е така преценете […]
Приятелите са хора, на които позволяваме да забият ножа най-надълбоко. Защото знаят, че и това ще им простим… Единствените, които могат да го забият още по-надълбоко сме самите ние. Но е и най-трудно да простим на самите себе си. Заземяването пък е нещо като презастраховане. Че ако не можем да издържим на напрежението – то […]
Има една много благородна традиция, която се спазва от много малко рожденници. Но това я прави още по-ценна. Може и да сте я чували или виждали. Но дори и да не сте, днес това ще се промени. Традицията е следната: рожденикът споделя пред приятелите си, че не иска персонални подаръци, а вместо това – приканва […]
Като юноша бледен очевидно съм прекалявал (хронично) с книгите за Емил Боев. Защото реших, че това е най-доброто, което мога да направя със живота си. И кандидатствах в прословутата Школа в Симеоново – за да стана агент на Държавна Сигурност. Е, не станах… Малко хора могат да си дадат сметка какъв късмет съм извадил тогава. […]
Не знам дали щях да се запозная с Деси – ако нейния съпруг Игор не беше се разболял от една коварна болест. Всъщност, не може да се каже, че я познавам. Никога не сме се виждали. Тя само ми писа – търсейки подкрепа за благотворителната кампания в полза на нейния любим. Това, което ме впечатли […]
„Не трябва вятърът да я докосва, защото болка той й причинява…“ Жената, която сънуваш всяка нощ. А всеки ден се надяваш да срещнеш извън сънищата си… Жената, която те кара да си спомниш мириса на първата пролетна трева. И топенето на снеговете – във вените ти… Жената, която може да свали от плещите ти товара на […]
По времето когато все още бях ерген имаше два празника, които истински ме подлудяваха – Коледа и Свети Валентин. Толкова ме подлудяваха, че даже веднъж – беше малко преди Коледата когато за втори път бях тръгнал да ставам „софиянец“ – влязох в едно софийско кино (някогашното „Глория палас“) без да подозирам какво ме чака след […]
Този път няма никаква мелодрама. А само желание за промяна. И решение тази промяна да започне с пречистване. А първата фаза на пречистването се нарича прочистване. В случая – от част от многобройните ми Фейсбук „приятели“. Знам, че много пъти съм мрънкал публично ( а пред приятели – още повече) на тази тема. Но същевременно […]
Този блог – поне според подзаглавието му – би трябвало да е посветен на богатството и успеха. Само че, неговият автор нито е натрупал кой знае какво богатство (засега), нито е постигнал кой знае какви успехи (все още). Но ако има нещо, в което безспорно много ме бива – това е точно мелодрамата. Затова и […]