49

49. С рождените дни е така. Никога не знаеш какво е да си на 49 – докато не станеш. А като станеш не знаеш защо трябва да ти е празнично. Но пък много добре знаеш защо не ти е… Първото, за което се сетих, беше как преди 7-8 години (в пристъп на предприемачески оптимизъм) бях […]

Бащичко

Между първата и последната снимка в тази публикация има немалка разлика. А за моят син – това е почти целия му досегашен живот.

Днес става на 17. И въпреки, че е клише – на мен наистина ми се струва все едно е било вчера времето когато го носех на ръце и го подхвърлях във въздуха, за да чуя щастливия му смях. Но само така ми се струва…

46

Преди едно бебе време една австралийска кахуна ми каза, че съм много стегнат. Но не в добрия смисъл…

Аз лежах на пода (в другия край на залата няколкото свидетели на необикновената процедура едвам се стискаха да не се разкискат). Тя – доста едра жена (но и с огромно сърце) – се беше надвесила върху мен и извършваше върху мен някаква странна смесица от масаж, баене, духовно пречистване и какво ли още не…

Ziju Paulo

Малта, 3 септември 1992-ра. Тук съм вече близо половин година, а сестра ми – в България – всеки момент трябва да роди първото си дете.

Всеки ден, преди да отида на работа, минавах през една кабинка за международни разговори и се обаждах на мама – за да разбера станал ли съм най-после вуйчо.

Да подариш… татко

Няма по-основателна причина да обичаш една жена от тази: че е майка на първородния ти син. Днес се навършват точно 14 години от това незабравимо събитие – раждането на нашия Петър. Уж трябва да ми е празнично, но истината е, че ми е по-скоро тъжно. Тъжно ми е, заради равносметката. Че за тези 14 години […]

42

Those Who Are Dead Are Not Dead They’re Just Living My Head Така се пее в една любима песен. На една любима група. Песента ще можете да чуете в края на този текст, но още сега мога да ви кажа името й: 42. 42. Сещате ли се? Според един неприлично известен стопаджия, това било Отговорът […]

Чукнах две. Третата си чака реда…

Заглавието малко прилича на туит от Митьо Пищова – но не става дума за това, за което си мислите. А за нещо по-тривиално: на днешната дата, преди точно две години, се появи и първата ми публикация в BLOGATSTVO. И като се почна – не се спрях (поне не за дълго) цели 730 дни! За човеците […]

Преминуват годинките…

Човек и добре да живее – става на четиридесет и една. И като дойде този светъл ден – почва да се пита дали е живял наистина добре. До определена възраст, рождените дни са повод за веселие, радостни очаквания и емоционални трепети… След това стават по-скоро повод за равносметка. И треперене… Равносметката си е вид счетоводство. […]

ЧРД, Майк Рам!

В утрото на 6-ти август – през далечната 1945 година – един американски бомрардировач (който, между другото, е наречен Enola Gay – но това не е някакъв гей, а името на майката на пилота… доста споменавана жена сред японското население) пуска първата атомна бомба над Хирошима. Бомбата е наречена иронично „Малчо“ (Little Boy). Пак на […]

Варда – иде блогосипед!

Днес моят син – симпатягата на снимката – става на 10 години. Първият му истински юбилей! И от таткото се очаква да го изненада с голям подарък. Таткото обаче изненада дори самия себе си… По мое време, десетгодишните хлапаци мечтаеха за ново колело. И врънкахме бащите си за някое родно „Балканче“ или съветски „Школник“. Даже […]

Празникът на жената в сянка

Казват, че зад всеки успял мъж се крие една силна жена. Склонен съм да го приема за истина, тъй като зад моите собствени успехи – поне тези във виртуалното пространство – също има една дама, която обикновено остава в сянка. Тя не обича да се афишира присъствието й и сама предпочита да бъде зад кулисите […]

Юбилей с особено мнение

„Животът започва едва на 40!“. Не помня кой го беше казал, но точно днес много ми се иска да е истина. Някога – когато бях на 20, например – 40-годишните ми се виждаха бити карти. Хора, чието време е минало… Днес – естествено – съм на друго мнение. Като удавникът, който се хваща и за […]