Другият глас

Някой беше казал, че това, което най-много ни плаши не е Мракът вътре в нас – а Светлината.

Най-големият ни страх е, че може да се окаже, че ние наистина сме можещи и силни. И съдбините ни не зависят от никой друг – освен от самите нас. И нашите решения. От всекидневните ни избори.

Ерозия

Дебелите книги казват, че ерозията е „пълно или частично разрушение на повърхността на нещо под влияние на външна среда“. А в преносен смисъл пък означавало „разрушение на нравствени, духовни принципи, устои“… Както често (ми) се случва, разни дребни житейски случки (дали пък не трябваше да напиша „дребни“?) понякога ме карат да се замисля. И от […]

Този ден…

Този ден ми е подарен. Ще приема този дар със смирение и благодарност. Този ден ми е подарен. От децата на децата ми – защото всеки мой дъх, всяка моя стъпка и действие променят не само моите съдбини, но и на цялата Вселена.

Жената, която те прави щастлив…

Този текст е прекалено личен. За мен – със сигурност. А за теб – може би…
(И нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед!)

Защо станах финансов консултант

Да – и в тази сфера има прекалено много лъжепророци, прекалено много фалшиви гурута, разбирачи и откровени мошеници…

…но това не е причина да се оставим да плуваме по течението и да живеем ден за ден, в непрестанни тревоги за бъдещето си и хроничен недостиг на пари.

Има и друг начин.

Както ви харесва(м)

Мълчанието може и да е злато… но аз никога не съм бил голям сребролюбец. И мълчанието на агнетата не ми отива – пораснах… и вече съм си цял Овен.

Освен това, по майчина линия съм от стар врачански род – Ръгновци. Името идва от един мой далечен прадядо, от времето, когато по нашите земи е имало „османско присъствие“…

Мислех си…

Мислех си, че съм лош. Докато не осъзнах, че всъщност съм добър. И винаги съм бил добър, щедър и прощаващ. А в кратките моменти когато съм бил друг, просто не съм бил на себе си… Мислех си, че съм слаб. Истината е, че съм силен. Доста силен. Защото – през всичките тези години – съм […]

Grumpy Old Fart*

Той винаги е сърдит. На всичко и на всеки. Не пропуска възможност да посочи лошите ти страни, слабостите ти и всяка дребна грешчица. Да ти навре в носа всеки твой пропуск. Да ти се развика, да те нахока, да те иронизира или направо да ти се подиграе… Да ти посочи колко си се отклонил от […]

По-не-дел-ник!!!

Чудя се дали да се презастраховам – от подигравките на циниците и неверниците – с това, че тази нощ се събудих още „в ранни зори“ (някъде около два и половина) и може би от това мозъкът ми е разбъркан и не знам какви ги говоря. Или пиша… Но няма да е честно. Защото, всъщност, отдавна […]

Приближаване до Бога

Някои от редовните ми читатели може да се стреснат леко от заглавието (повечето ми заглавия стряскат повечето ми нередовни читатели), но бързам да ги успокоя – не съм станал религиозен! Нямам и намерение да ставам. Поне докато две от трите най-разпространение религии проповядват едно, а вършат друго. (По същата причина не станах и комунист… но […]

Ето го слънцето…

Ето го слънцето. Ето го изгрева на още един ден от твоя живот. Ден, който може да бъде изживян само веднъж. Ден, който ще отмине и никога вече не може да бъде върнат. Ден, в който можеш да бъдеш чудо… или обикновен сбор от молекули, нервни окончания, сиви клетки и посивяващи коси… Ето го слънцето. […]

Яйцето на феникса

Промяната може да бъде нещо, което ни плаши до смърт. Или пък най-големия ни шанс да постигнем мечтите си… Промяната ни се случва винаги – независимо от това дали я искаме, дали сме я търсили и дали ще сме доволни от резултата след това. В края на краищата, има само два вида промяна: тази, за […]