Мислех си…

Мислех си, че съм лош.

Докато не осъзнах, че всъщност съм добър. И винаги съм бил добър, щедър и прощаващ. А в кратките моменти когато съм бил друг, просто не съм бил на себе си…

Мислех си, че съм слаб.

Истината е, че съм силен. Доста силен.

Защото – през всичките тези години – съм имал силата да се изправя. И въпреки многото падания и пропадания – да се отупам от прахта и да продължа напред. По моят път…

Мислех си, че не съм обичан.

А после се запитах дали наистина е така. И открих толкова много любов около себе си.

Открих и най-истинската Любов. Вътре в себе си…

(Имам много от нея. Имам предостатъчно…)

Мислех си, че не съм щастлив.

И това не е вярно. Щастлив съм. Просто не съм си давал сметка какво всъщност е щастието…

Погрешно смятах щастието за дестинация. А то било просто посока. Път…

Сега вървя по този път. Бос, усмихнат и почти без умора…

Мислех си, че нямам избор.

Имам избор! Винаги съм го имал…

Аз съм добър, силен, обичам и съм щастлив.

Защото това е МОЯТ избор.

И нищо повече не ми е нужно…

httpv://www.youtube.com/watch?v=6E2hYDIFDIU