Едно забравено писмо
Моят най-добър приятел ме прегърна и ми честити юбилея с думите: „Животът започва на 40! Най-хубавото е пред теб, приятелю!“.
А после ми подаде малко пакетче, опаковано в луксозна хартия.
Докато развързвах червената панделка се питах какво ли има вътре. За моя изненада, вътре имаше само един пожълтял пощенски плик. Такива вече нямаше… отдавна…
Разтворих плика и докато вадех пожълтелите листа от ученическа тетрадка, погледнах невярващо към приятеля ми.
„Да, това е! Пазих го за теб цели 25 години – точно както ти бях обещал!“.
Не може да бъде! Смътни спомени нахлуха в главата ми и с треперещи ръце разтворих сгънатия лист:
„Здравей!
Днес реших да ти напиша това писмо. Писмо до себе си – след 25 години.
Сега съм само на 15 и ми е много любопитно какъв ли ще бъда когато съм на цели 40 години?
Тоест, какъв ли ще си ти…
Питам се как изглеждаш? Оплешивял? С дебели очила? Напълнял и прегърбен?
Дано да си се грижил добре за тялото ни през този четвърт век! Иначе и на двамата ще ни е тъжно…
Но имам и по-важни въпроси. Още ли обичаш момичето, в което съм влюбен аз днес?
Оженихте ли се? Имате ли поне 3 деца – като си бяхте мечтали?
Написа ли всичките тези книги, за които мечтая аз сега?
Успя ли да промениш света?
Щастлив ли си?…
Сигурно някои от моите въпроси ще те наранят. Но каквито и да са отговорите ти – дано да не си ме предал! Дано да не си предал себе си и всичко онова, за което мечтаеше през далечната – поне за теб – 1985-та…
И дано все още да ме обичаш! Най-големият грях е да намразиш себе си…
Искам някак си да ти вдъхна сила и кураж… може би дори ще събереш смелост да напишеш още едно писмо – до себе си след още четвърт век?
Нищо не е свършило – докато не свърши!
Всеки от нас заслужава живота си, съдбата си, приятелите си, здравето… всичко…
Ние с теб заслужаваме само най-доброто! Никога не го забравяй!Не забравяй и мен – твоето 15-годишно аз!
Сбогом!“
Оставих – с още по-треперещи ръце – листата върху масата и наведох глава.
Приятелят ми не виждаше сълзите, които се стичаха от очите ми, но знаеше, че са там.
Приближи се и безмълвно ме прегърна.
Знаех, че и неговите очи не бяха сухи…
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Пламене, просълзи ме!
Невероятно е!
Трогателно и красиво! :))))
Прекрасно! И мен ме просълзи. Страхотна изненада като подарък! 😉
Nothing’s over till it’s over….Твоето забравено писмо ми напомни за циентовите кутии,които съм виждала в някои училищни дворове и на пристанището в Лом когато бях дете .Вътре явно е имало „писмо – завет за идните поколения“ а на циментовия капак пишеше да се отвори след примерно….20 години, но нито една циментова кутия не успя да издържи проверката на времето и така и не срещнахме своето бъдеще -вадали ги потрошиха след 1989г. (може би са се надявали да намерят нещо повече от завети там)
Разказът ти е достоен за победа! Успех ,Пламене!
Ето и още една история за едно забравено писмо- https://ralicahristova.blogspot.com/
Най-хубавото на това писмо, че все още виждам в теб 15-годишното момче..
Това е прекрасно и затова си заслужава да те обича човек – още поне 40 години!:-)
О, да, много добро. Замислих се дали и аз да не напиша нещо подобно и да го отворя след четвърт век. Колко ли ще е променен света тогава?
Е, а какви са отговорите? Надявам се да си изпълнил поне част от мечтите на твоето 15-годишно АЗ. Ако някои не си, значи неизпълнените не са били най-стойностните. До колкото те опознах във виртуала, съм сигурна, че най-стойностните са осъществени, или в процес на осъществяване. Добре е да не забравяме, че всички сме родом от детството. (не съм го измислила аз, за съжаление)
Успех, приятелю!
Трогателно! Впечатлена съм от идеята! Докато го четох обаче се чудих дали е истинска или художествена историята, понеже съм чела много добри „художествени измислици“ на Пламен. Но което и да е от двете е много красива! А и самата загадка дали е истинска или не дава още тръпка в цялата картина.
Пламене, искрено се надявам отговорите ти днес да се харесат на 15-годишния ти „аз“.
Тази история ми напомни срещите на Ричард Бах със себе си във времето от „Мост през вечността“ и как той помагаше на себе си в тях. Книгата наскоро я препрочетох вдъхновена от твоите цитати от книгите му.
Пожелавам ти да можеш да извличаш доброто от спомените или мечтите – „срещите“ със себе си.
Това, че този най-добър твой приятел от 15 годишна възраст все още ти е най-добър приятел е повече от радостно. Поздравявам ви за това!
Блестящо ! Браво !
Поздравления! Thumbs Up!
Много ми хареса!
Наистина невероятно! Разтърсващо… Не знам как по-точно да го назова. Страшно съм впечатлен и възхитен. Преди доста години имах подобна идея, но … ме достраша от бъдещето.
:)))) Точно преди 5 минути гледах заглавието на темата и се чудех, дали някой се е сетил за това писмо. :)))
Много трогателно и много силно, сосбено за 15-годишно момче 🙂
Много ме развълнува! Поздравления!
Невероятно. Успяваме ли да съхраним идеалите си?
И аз като Мая не бях сигурна дали е литературна измислица, дали действителност, или и двете.
Много мъдър 15-годишен! Сядай пиши на 65-годишния, да го видим как ще отговори.
И наздраве! за приятеля
Нека коментарите станат поне колкото са ми „лазарниците“ – и тогава ще си кажа всичко! Без бой… 😉
Много ми хареса!
Както казва един мой приятел (Будимир Генов) „Хипер, ултра, мега яко“.
Много мъдър 15-годишен, наистина 🙂 Навярно е художествена измислица тази ти творба, но пък колко силна! Благодаря!
…във всяка измислица (художествена) има зрънце от живота, който водим… с една дума красиво напомняне за размисъл…
Страхотно! В резултат – още един просълзен:) Успех
Много силно и прочувствено..успех
Отново навлезе толкова дълбоко в душата ми,че ме накара да си спомня моето петнадесетгодишно момиче …..
Всеки ден с нетърпение очаквам да видя какво си написал,защото всеки път имам усещането ,че си го написал за мен лично….
Според мен , твоят живот наистина започва на 40,щом като всички ние можем сега да се докоснем до твоят талант!
Много красиво и трогателно! Направо уникално :-))) И много добра идея да си напишеш такова писмо, което да прочетеш след четвърт век и да видиш дали си станал човекът, който си искал.
Поздрави и успех!
Идеята е много добра 🙂
„Ние с теб заслужаваме само най-доброто! Никога не го забравяй!“ Всеки от нас заслужава най-доброто. Заслужаваме най-доброто, най-доброто което можем да дадем, а не каквото можем да получим от някой друг. Давай точно днес на хората, които са ти най-скъпи (на любимата ти съпруга, на прекрасния ти син). Желая ти успех и верни приятели (какъвто си ти за мен). Още веднъж, успех от сърце. Цвети
Чудесно, красиво, трогателно … Не допусках, че си бил толкова талантлив още на 15. Тогава ли се запознахме?
Така, така, още само 10 коментара и може да очакваме Пламен да ни осветли по въпроса дали това е художествена измислица, или негово си собствено преживяване 🙂
Аз залагам на комбинация от двете :-)))
Хайде, разкрий загадката – истина или измислица. Защото суперлативите са на привършване. Все пак- и от мен – браво!
Много силно, много хубаво… Успех, Плами! За съжаление, твоето писмо ме провокира към дълбок размисъл. И ми става все по-тъжно. … За момичето, което бях преди доста години… За това, колко съм се отдалечила от мечтите му…
+1 искам да видя реално ли е. 🙂 Напънете се хора, заслужава си да разберем.
Хайде, Пламене, разкрий загадката – истина или измислица е това твое писмо до себе си. Защото суперлативите май вече са на привършване. Но и от мен – браво !
Много красиво и силно! Идеята е чудесна, изпълнението – също.
Поздрави и успех!
🙂 добавям и аз коментар! Не те познавам, Пламене, но смятам, че си страшно интересен, цветен, силен и истински! Винаги се радвам, когато попадна (макар и виртуално) на подобен човек. Имаш всичкото ми уважение!
Пламене, както винаги си неотразим! Всичко което пишеш е вдъхновяващо и ме кара всеки път да се замисля! Благодаря ти !!!!
е какво сега, запънахме се на последните 2 крачки от истината? 🙂
Май се оказва много по-ефективно да има загадка – от гледна точка на броя коментари де… 😉
Бас ловя, че отговорът на предпоследния въпрос на някогашното ти Аз е „Да!“.
Много силен текст.
Така…Коментарите още не са 40 (щото моите не ги броя), но все пак – моментът на истината. Истината и реалността са много относителни понятия – особено за творците, които сами са създатели на своя собствена реалност, а оттам и истина.
Конкретно по питането дали това е измислица: не напълно.
Бяхме май на 16, писмата си ги разменихме (аз дадох моето на приятеля ми, а той ми даде да пазя неговото) с уговорката да си ги разменим пак след 20 години…но и двамата ги загубихме някъде. 🙁
Затова – когато видях новата тема за BLOG CHALLENGE – веднага се сетих за тази история.
(Разбира се, добавих и малко „подправки“ към истинската история…).
Това е… 😉
Идеята за писмото е страхотна. (Помагам за 40-те.)
Успех!
Искам да ти припомня едни твои думи: “ …всичко е възможно и постижимо!…“ Написани са в края на „Забравете за забравянето“ към враговете на успеха! А това, с което завършваш темата ми хареса най-много! 😉
Прекрастно е … Благодаря ти 🙂
И така да е! Както и да е! Има смисъл!
Невероятно.
Наистина е странно, обаче колко от вас помнят напълно как са се чувствали на 15 (освен мен де, ама то е разбираемо, тъй като не са минали толкова много години…), а колко от вас се сещат за това всеки ден…. Та ти, Пламене, наистина, помниш ли как си се чувствал на 15? И това твоа момче, същото де, ти на 15 години, сещаш ли се колко пъти ти е помагало в трудни моменти :))))
Помня…но не на 100%.
Всъщност, все по-често забравям… 🙁
Познавам Пламен от времето на 15-годишното момче-и ви гарантирам че не е художествена измислица!Само да знаете какви разкази пишеше…
Дали е художествена измислица, или не-няма значение. Човекът е същият и носи в душата си своето съкровенно аз, което е толкова ценно и неповторимо, че може да ни трогне и да напълни очите ни със сълзи.Пламене за пореден път ти благодаря, неповторим добряк си!
Добро попадение към чувствителните ни души. Дано съм уцелила броя на лазарниците да не си изядеш боя. :}}}
Докосна ме. Харесвам те.