Жив съм. Разбира се, това е само временно…
Ама те и ядовете са само временни, така че все пак има нещо като справедливост.
Много от най-скъпите ми хора вече не са чак толкова живи. Мишо, двамата ми дядовци, баба, татко…
Това не ми пречи да ги обичам. И съм сигурен, че и на тях не им пречи особено…
Много от познатите ми пък само си мислят, че са живи. Всъщност, са нещо като стар модел био-роботи, които извършват едни и същи механични действия с неясна цел и смътна надежда, че във всичко това има някакъв смисъл… щом и другите го правят.
Жив съм. Голема работа!
Но май повече живуркам, отколкото живея. (Навремето, един от любимите ми братовчеди обичаше да се провиква на маса – обикновено поне след втората чаша: „Живей ми се!“. Сега е семеен, има две деца и не съм чувал този лаф от устата му от много дълго време…).
Да си жив всъщност не е голяма хвалба. Щото е кофти да се хвалиш със нещо, за което нямаш почти никаква заслуга. Даже понякога се чудя дали даже да не ме досрамее, че съм жив – въпреки дългогодишните ми усилия да тровя тялото си с никотин, алкохол и junk food в ненормално големи количества.
Жив съм. И какво от това?!
Лутам се по житейските кръстопътища точно толкова дълго, колкото Мойсей и неговата чета са се скитали немили-недраги из пустинята.
Обаче никой не ми е обещавал Обетована земя. За сметка на това живея в една бетонна джунгла, в която да си жив е доста извратено удоволствие. (Особено ако комшиите ти от долния етаж плачат за психиатрия… като всеки трети българин напоследък).
Жив съм. Въпреки, че почти не го осъзнавам…
В по-голямата част от времето съм в нещо като полусън. И тези, дето се опитват да ме събудят и да ми покажат света отвъд Матрицата… някак си все се оказват лъжепророци.
Ама аз явно съм тъп и упорит – щото продължавам да се надявам, че някой ден ще срещна истинския Учител.
Жив съм. Иска ми се да знаех и защо…
Може би има повече от един верен отговор?!
А може и не това да е най-правилният въпрос…
ТИ КАКВО МИСЛИШ?
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Защо ли ми се струва, че си от тези, дето знаят отговора (смиг)
Бъди жив по-дълго – и в прекия и в преносния смисъл, приятелю!
нали може и малко самореклама да ти постна
https://nikolaewa.blogspot.com/2010/03/blog-challenge-10_27.html
Мисля, че всички сме живи, въпросът е какво кара сърцето ни да тупти, какво ни вълнува, какви мисли имаме и какво правим всеки ден…ако не сме щастливи от нещата, които ни се случват, сами можем да променим обстоятелствата, като започнем да променяме някои навици. Истински „учител“ няма! Но пък имаме сърце и днешния ден!
Успех и благодаря, че ми напомни, да съм жива 🙂
Жива съм! Искам да съм жива! Обичам живота. И ще продължавам да го обичам.Въпреки опитите на повечето около мен да ме заливат с купищата си оплаквания, лъжи и безхаберие. Продължавам да търся онези, които като мен искат да живеят, така, както искат! Вярвам, че ще ги срещам все повече – тях, нас, „лудите“! За да си даваме съвместно и търпението, и в… Вижте повечеярата, и гнева, и силата да вдигаме глава и да се усмихваме, напук на бетонните джунгли и крясъците. За усмивката на детето ми, за топлата влага в очите на мама и татко, за миговете с любимия човек, за трепването на плувката, за музиката и цветовете, за виното в чашите на приятелите ми, за изгревите и залезите, и морето, и планината, и пеперудите в стомаха, и …Живей ми се!
Живи сме и да благодарим на майките си затова.Те са ни дали живот.
Как протича,обаче и за да бъде цветен не винаги зависи само от нас-нужно е освен да имаме знания,опит и късмет,хора които ни обичат и ние да обичаме.Понякога може да имаме само слънцето и да се чувстваме богати …Важното е според мен да знаем какво искаме и да вървим по пътя,като помним ,че целта се постига не като се бърза ,а като не се спира….
Явно ти търсиш отговори на въпроси,които те вълнуват ,а когато ученикът е готов, учителя се появява…..и сигурно ти пък имаш отговори на въпроси,чийто отговори търси някой друг…
Жива съм!
Съгласна съм с теб, че сме живи само временно. Жалко е, че малко хора го осъзнават.
Много ми хареса ми израза: „май повече живуркам, отколкото живея.” Хубаво е човек да е жив и да се усеща жив. Хубаво е човек да живее, а не да живурка. . .
Но кое е това, което придава стойност на дните ни и изпълва със смисъл живота ни? Дали това са парите, които печелим, скъпите и луксозни вещи, които се надпреварваме да притежаваме или високият пост в работата ни, който е временен?
Нека всеки да си отговори!
За мен това са непреходните неща – вярата, надеждата, любовта. . .
Вярваме ли ние и в какво?
Сега предстои най-светлия Християнски празник, който осмисля нашата вяра, и който ни дава надежда, както за живота ни сега, така и за вечността.
Има една сентенция, която аз много харесвам:
„ВЯРАТА В БОГ НЕ Е ПАТЕРИЦА ЗА СЛАБИЯ, А ГОРИВО ЗА СИЛНИЯ”
. . .
Свети Петър като те посрещне може би ще ти каже дали си бил добър ученик! А Учителя аз да те питам не е ли живота?! 😉
Ти какво мислиш?
Благодаря ти, че си мислиш, че ме чака асансьор за горните етажи…аз обаче си мисля дали в Пъклото парното не е по-силно, а и компанията ще е по-весела? 😉
Колкото и да си мислиш – отговора може би ще го получиш, само ако позволиш да паднеш там у Пъклото, като сам си отрежеш белите крилца, които се веят на гърба ти :Р
Ще предпочета, да изпозвам откъс от една приказка, която обичам да препрочитам:
„…Вървеше леко, защото раницата му беше почти празна и нямаше какво да го тревожи. Радваше се на гората, на времето и на себе си. Утрешният и вчерашният ден бяха еднакво далеч, а сега слънцето блестеше яркочервено между брезите и въздухът бе прохладен и мек.
„Такава вечер заслужава една песен“, мислеше си Снусмумрик. Една нова песен, в която да и… Вижте повечема една част очакване и две части пролетна тъга, а останалото да изразява безмерното му блаженство, че може да се скита, да е сам и да му е хубаво, когато е сам със себе си.“
https://solley.cult.bg/thetale.htm
Упс…една лека корекция по текста :
„Една нова песен, в която да има една част очакване и две части пролетна тъга, а останалото да изразява безмерното му блаженство, че може да се скита, да е сам и да му е хубаво, когато е сам със себе си.”
Плами, веднъж бях с децата си на детски рожден ден. Аниматорката попита всички гости (възрастни и деца) „Без какво не може един рожден ден?“ Всички отговориха: „Без торта“,. Грешен отговор: Не може без рожденик.
Благодари всеки ден за това, че си ЖИВ и също за това, което имаш към момента. Аз съм ЖИВО свидетелсвто, че в рамките на няколко часа получих няколко „предложения от Съдбата“ за неща, за които дори не съм смяла да си мечтая.
CHANGE is INEVITABLE… GROWTH is OPTIONAL.“ — John C. Maxwell
Всички имаме един и същи избор всеки ден.
TLC
T – Take it
L – Leave it
C – Change it
На кого е проблема?… И кой може да ти го разреши?…
Да живеем е избор. Да съществуваме също.
Какво правим за да си разрешим проблема/проблемите?
Жив съм, за да сбъдна мечтата си и после пак да живея зарди нея. 😉
За да се научим да преодоляваме „непреодолимите“ неща.Нали всъщност“животът е училище“, в което се учим да живеем.:)
Търсенето на цел придава на живота смисъл… Така че не спирай да живееш. 🙂
Пламене, както често ми се случва когато чета тук, направо ме застреля с думи и ме хвърли в дълбоки размисли за живота и неговият смисъл, за което ти благодаря! Мисля, че ти си един от хората, които са истински Живи, а не живуркащи и продължавай да го правиш, приятелю!
Смисълът на човешкия живот е пораждал поводи за размисъл в умовете на много велики хора още от древността. Той е различен за всяко живо същество, като някои цял живот не го откриват. Още по-тъжното е , че някои никога не го и търсят.
Желая ти успех!
Искаш да знаеш защо си жив ! Щом това е факт вече десетилетия, значи има защо! И да не намериш отговора, не забравяй, че имаш мисия, дори и да не разбереш каква е!
„Продължавам напред, за да видя какъв ще е краят.“ – Опра Уинфри
Вервей ми по-добре да не ти казвам, както мисля, че ше ме биеш. 🙂
Някой път виждам толкова малко смисъл в това, че съм жива, че чак се плаша. Ама дето се вика, щом останалите няколко милиарда хора се справят някак, аз да не съм най-големия загубеняк – ще живея!
На дофтор, поп и блогър – всичко се казва, чадо мое! 😉
Смисълът на живота – това е въпрос на въпросите! Не мисля, че някой знае отговора.
Добре би било всеки да може да каже “ аз живея“ вместо „живуркам“. Аз лично не винаги успявам да поддържам духа си на ниво „живея“, но се старая с всички сили. И „вервайте ми“, никак не е лесно! Но това поддържа самоуважението ми.
Плами, желая ти успех!
Както обикновено Пламен, задава трудни въпроси. И отново ме вкара в размисъл 🙂 но всъщност не е ли точно това смисъла да си жив.
Докато си задавам въпроси съм жива и това ми харесва (в повечето случаи ;)).
Всеки сам пълни живота си със смисъл 🙂 И сам избира смислите, понягога без много мислене 🙂
Избира и учителите, които да го научат на мислене и смисъл 🙂 Ти не си ли от учителите, всъщност 🙂
Жив си за да кажеш на СЛЪНЦЕТО – Добро Утро!
Жив си за да отговориш на въпросите зададени от теб преди 35 години!
Жив си за да попиташ ПРИЯТЕЛИТЕ си – къде са?, на кой етаж?, посрещат ли СЛЪНЦЕТО?
Жив си за децата и за въздрастните!
БЪДИ!!!!
„…..Както в алхимията….
В началото на всяко обновяване на ума и на душата стои „смъртта“-окончателното скъсване със старите виждания,старите стойности,стария начин на живот.Захвърляме абсурда и глупостта.Душата ни облича нова кожа.
Но докато не бликне ярка светлина,отказът от старото се възприема като нощ,като мрак.Защото човек не може да тръгне към дълбоко стаеното си „ядро“,ако преди това не се раздели с всичко,което не е жизнено важно за него и което не отговаря на вътрешното му устройство.Алхимията също познава нощта.Черният цвят се появява след взаимодействието между сярата и живака.Това е фазата на „гниенето“,но и на надеждата.След което камъкът постепено побелява-това е възраждането.Черната материя губи чернотата си преди да стане рубинено червена.
По същия начин „златото“ на филосовския камък се крие в чернотата на душата-ноша обещава надежда….“
Много мъдри слова! А защо в кавички – това цитат ли е?
Мъдрите слова са на предполагам мъдрия човек Пиер Дако.Сигурно и много други хора са наговорили и написали разни мъдрости,които да използваме за да „държим главите си над водата“ в такива моменти.Това в момента ми беше под ръка и го споделих с теб защото си мисля ,че по този начин проявявам малко съпричастност към това как се чувстваш…
Ето нещо, което може да ти помогне да си още по-жив! :)))
На мен лично много ми харесва!
https://manifestyourpotential.com/
и аз съм жива… защо – още търся…
Защо си жив … – случайност, физиология … По-важният въпрос е дали живееш или само съществуваш и какво ще направиш с живота си 🙂
Pingback: Чукане с думи | Blogatstvo.com
това мн. ме развесели,случайно ви открих за което мн.се радвам харесва ми чувството ви за хумор.ЕВАЛА продължавайте в този дух