Отиде си! Няма я вече Camilla Tillman…
Момичето – надявам се – си е живо и здраво. Просто вече не е в списъка с моите приятели – в „Лицекнигата„.
Общо взето съм хрисим човек. Който е поискал да го добавя за приятел – никога не съм отказвал. Даже когато му или й личи, че е от ЦСКА, че е от досадните религиозни фанатици (недосадните не ти тикат вярата си под носа с нетърпящо възражение „Помириши! Помириши, де! Не ухае ли прекрасно?!“) или е поредният „бизнесмен“, който само иска да те вкара в мрежата на „най-уникалният бизнес на света“…
Ама освен хрисим – съм и човек. И нищо, човешко не ми е чуждо. Включително и това да ми „падне пердето“. (В казармата имаше и един по-цветист лаф – „да ми кипне лайното“ – ама тука е благоприличен сайт и затова няма да го кажа тоз просташки израз… щото току-виж ми се обидил някой пуританин и ме зачеркне от завещанието си…).
А Camilla Tillman наистина прекали.
Пожела да ми стане „приятелка“ преди около седмица. И от тогава не е спирала да ме залива с простотии…
То не бяха покани за Farmville (даже гледането на български футбол е по-смислено занимание от тези виртуални селянии), както и поне 1001 invitations за всякакви безмислени клубове, каузи и фенщини.
Аман! Сиктир! Дур! Баста! Но пасаран!
И една нашенска… пиперлива… да я засърби… където трябва…
И изведнъж ти олеква. Стресът се освобождава почти експлозивно и облекчението те облива на талази като пъпчив тийнейджър, който току-що е завършил успешно първата си мастурбация под топлия душ…
Даже някак си вече гледам малко по-благосклонно на една лелка, дето явно работи в цветарски магазин – щото всеки ден ми окачва стената с всякакви саксии и какви ли не други флори. Бях я нарочил да прави компания на нюйоркската камила… ама изведнъж взех, че станах по-ларж…
Айде живей!
Поне до следващият път когато стана със долната част на гърба надолу… 😉
Малко музика?
.
httpv://www.youtube.com/watch?v=C6LtRHUB4NQ
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Лелеее, кой е яхнал метлата днес в този хубав ден. Я Камила да си гледа доматите и да не те ядосва. Хубав ден и прекрасни празници…
Що, бе? В тоз прекрасен ден е много приятно да правиш кръгчета над Южния парк – яхнал метлата.
Кат’ Хари Потър съм направо!
Само дето нямам очила…и перчем…и тоя лузърски израз на лицето… 😀
Ама ти си много толерантен! Аз въобще не се церемоня с такива досадници и не си го слагам много-много на душата. То и на тях не им пука чак толкова, че някой си ги е изключил от списъка на приятелите. Така че – Del – и хич да не ти пука! 🙂
Трябва да се направи едно Фейсбук приложение „Пращам ти мутри“. Първият път само да си поговорите… 😉
Честно казано, Плами, не очаквах такова „душеизлияние“ от един хрисим човек като теб. Наистина трябва да си много, ама много ядосан, за да си спомниш цветистите изрази чак от далечната казарма. Съчуствам на адресата на този твой гняв. Все пак Великден иде, не й стъжнявай живота на женицата.
От мен – на цялата четяща общност – ВЕСЕЛИ И КРАСИВИ ПРАЗНИЧНИ ДНИ !
Дори и ядосан, дарсловото не ти се губи 🙂 Много готино си го списал.
Относно камилите- КилДелБан, щото и те нямат жал към никой.
Много си безпощаден към себе си! Струва ли си цялата тази енергия да отиде, за да родиш излияние на ярост??
А можеше с един клик да я блокираш!? Ефектът и смисълът от яда и търпението ти не са ми ясни?
Ярост?! На мен това ми е терапията – блогирането. 😉
Относно толерантността,по мое мнение не винаги е най-здравословния подход.Има едни човеченца като малки проклети черъвчета(паразитчета),които по някой път така успяват да ти влезнат под кожата, да ти натиснат някой паник бутон,че докато не завиеш като сирена,бесът ти няма как да излезе.
Ама те са на изчезване…….Смиг.Днес е 1-ви април
Хахахаха човече по цветущ не съм те чел хахахахах 🙂 парчето поздрав за Камила ли е ? хахаха Снуп е голям 😉
Имам подобно преживяване, моята муза се казва Annie Russel. Само ножа за такиви досадници. Поздрави!