Само след 3 дни ще се навършат точно 5 месеца, откакто се роди щурата идея за книга за блогирането, написана от самите блогъри. И то не от един, не и от двама – а от цели 12 български блогъри!

(Всъщност, можеха и да са 13-14… но насила не само хубост, но и книга не става…)

Признавам, че много пъти  след въпросния 26 октомври 2009 г. съм си блъскал главата, че не обмислих по-добре идеята си и не я формулирах по-прецизно – преди да я пусна в публичното пространство. Имаше и моменти, в които направо си мислех, че съм си сложил таралеж в гащите…

Няма да скрия, че между толкова голяма и разнородна общност от съавтори няма как да няма противоречия, различие в мненията и дори леки конфликти. Това е повече от обяснимо и нормално – още повече, че и дванайсетимата сме родени на Балканите и си носим съответния ген и светоглед…

Обаче по-важното е, че устояхме на всички досегашни предизвикателства. И не се изпокарахме, разцепихме… и всички други „български работи“, които периодично надвисваха като тъмни облаци над общия ни проект.

Издържахме успешно още първия тест – как да озаглавим ненаписаната си още книга. Така се роди… БЛОГОПЕДИЯ!

По-скоро – така бе зачената. Родилните мъки още не са свършили – още не сме направили окончателния избор на издателство и някои други „дребни“ подробности. Но пък вече си имаме… блог:

BLOGOPEDIA.BG

(Че какво би била една книга за блогирането без собствен блог?!) 😉

Книгата ни (колкото и да е невероятно черновата вече е факт!) е общо дело, но за блога й няколко от съавторите имат специални заслуги.

Поли и Борил бяха инициатори на идеята – както и хората, които ни подръчкваха неуморно докато всички най-накрая си качим кратките автобиографии и снимки.

А с помощта на Жюстин, блогчето ни се сдоби и с красива зелена премяна – скроена и ушита от майсторите на ABC Design&Communications.

И сега вече можете не само да откриете кои са блогопедите (щурите глави зад проекта Блогопедия), но дори да прочетете предварително избрани текстове от самата книга (надникнете в секция „Ресурси“ и няма да съжалявате!).

Как ще се развият събитията оттук нататък – това ще разберем рано или късно. Но още отсега мога да кажа следното:

За мен е голяма чест да участвам в този проект. Освен това е и голямо предизвикателство – но също и забавление! И хората, с които се запознах (дори и само виртуално, засега) покрай нашата Блогопредия са толкова интересни, забавни и ценни… че всички дребни неудобства на пътуването биват моментално забравяни, но спомените за това вълнуващо пътешествие ще останат завинаги!

Както се казва – „Останете на канала!“ (Stay tuned!)

TO BE CONTINUED… 😀