IncomeEDU Live Webinar

Таралеж в гащите и липсващия диджей

 

това почти прилича на таралежМъдър е тоз народ, брей! И всичките народни мъдрости не са се пръкнали току-така. Аз, например, все повече оценявам мъдростта в поговорката „Каквото сам си направиш – и комшията не може да ти го направи!“.

Ще бъда откровен: сложих си таралеж в гащите.

Засега само ме гъделичка, но може и да ме бодне неприятно. Надявам се, все пак, таралежът да излезе плюшен – като този на картинката вляво. Но кой знае…

Ако се чудите за какъв таралеж става дума – няма да ви държа дълго в неведение. И вместо да ви отвличам вниманието от проблема с мъгляви метафори, ще взема да изплюя камъчето.

Преди само три дни, споделих в блога си една щура идея. Да се съберем няколко блогъри и заедно да напишем книга за това как се създава блог и как да направим блога си успешен. Дотук добре… Идеята не беше лоша. Но аз доста прибързах с обявяването й пред света. И сега си нося последствията…

Не ме разбирайте неправилно – не бия отбой! В никакъв случай…

Все още смятам, че идеята си заслужава и че има бъдеще. Както и че не е чак толкова трудно или невъзможно да го направим. Но имам известна заслуга, че ще стане по по-трудният начин… признавам…

Ритуалното и публично посипване на главата с пепел няма да оправи нещата. Но се чувствам длъжен да споделя с вас къде сбърках. А и да подскажа някои рецепти за профилактика срещу по-тежки заболявания…

Таралежите, всъщност са повече от един. Ето ги – цялото котило:

Бърза работа – срам за майстора! Още една мъдра поговорка. Също като „Малко акъл – ама навреме!“

Да мислиш прекалено много и да чакаш „перфектният момент“ и „идеалните обстоятелства“ също е голяма глупост (която съм правил повече от веднъж и всеки път резултатът никак не ми е харесвал). Но и да прибързаш и да не обмислиш нещата в детайли – също не е особено умно. Въпреки, че не съм от мъжете, които си падат по подобни атрибути – това, все пак, ще си ми е обица на ухото. (Успокоявам се с една друга поговорка: „На хубав човек – всичко му прилича!“).

Правили ли сте някакъв купон, на който да дойдат двойно повече гости отколкото сте очаквали? И изведнъж сандвичите и безалкохолното да свършат… Доста конфузно, нали?!

Е, аз направих точно това. Подхвърлих идеята за съавторство и смело заявих, че всеки е добре дошъл на борда на писателската ни галера. И изведнъж гребците станаха повече от греблата. Цели 14 броя! (Поне сме четно число, иначе колкото и да гребем корабът ни щеше да обикаля в кръг… макар че и сега е възможен такъв вариант…). Истината е, че има още доста други блогъри, които със сигурност биха били много ценни автори в един такъв проект. Но по една или друга причина те не изявиха желание. (Друга моя грешка беше да споменавам предварително имена на хора, чието съгласие или мнение не съм поискал предварително – и обещавам това да не се повтори повече).

Българите сме особена порода по принцип. Даже и двама са напълно достатъчни да започнат Третата световна или поне да се изпокарат като за световно. Ами 14?!

Никак не е лесно толкова много хора да бъдат на едно мнение и да стигнат до консенсус. Ама никак!

Само за 2 дни вече имаме (без майтап!):

  • Цели четиринадесет мераклии за съавтори. Като не мога да казвам НЕ (особено на хубави жени) 😉 – поне имаме шанс да влезем в Книгата на рекордите „Гинес“. Аз поне не съм чувал досега за по-голям творчески колектив…
  • Разбира се, всеки има своя версия (даже повече от една) какво точно трябва да представлява ненаписаната ни още книга. Но вината е изцяло моя. Трябваше – като генерирам щури идеи без да ги обмисля – първо да дам моята версия и чак тогава да търся съмишленици. Другият път…
  • Предложенията за заглавие на проекто-шедьовъра ни са близо 20. И продължават да набъбват…
  • Трудно ми е да изброя точно колко са в момента предложенията за отделни глави (теми) в бъдещия бестселър. Всеки от авторите се е кандидатирал за минимум 4-5 теми. А има и по-амбициозни…
  • Купонът не свършва дотук. Поне по половината теми има по повече от един кандидат да пише за тях. Ами сега?! (Мъжете сме лесни – ще пием по две ракии и ще се разберем някак си. Ама жените…)
  • Вчера се роди и (логичната) идея да се съберем някъде на нещо като работна среща и да обсъдим на живо кое-как. И корабът отново се разклати. Един не можел точно в този ден, друг не може точно по това време, трети въобще не може, щото не е в София, четвърти пък няма никакво време… и така до 13! (Правилно сте забелязали, че цифрата на авторите беше 14. Но един още се спотайва и не участва в нито една от дискусиите. И според мен постъпва умно. Не за първи път…)

Това е положението. При нас е весело и по всичко личи, че купонът едва сега започва… 😀

Сега обаче искам да се обърна директно към останалите 13 от писателската банда:

winkЕй, съзаклятници! Почуствахте ли се обидени, засегнати или наранени от всичко, което написах дотук?

Ако сте – значи егото ви е повече от чувството ви за хумор.

Веднага изхвърлете зад борда ненужния баласт! Така ще плаваме по-бързо. А и ще ни е по-леко… 😉

Искам да се знае и подчертавам дебело, че:

  1. Това да сме толкова голям екип не е проблем. А е само предизвикателство. И ние можем да се справим с това предизвикателство – стига да мислим повече за общото дело и да оставим личните си амбиции и други несъвършенства настрана. Поне временно…
  2. Големи хора сме. И не сме случайни хора. Различни мнения има и ще има – и това е напълно в реда на нещата. Може и да прехвърчат искри от време на време, но и това не е болка за умиране. Но ако успеем да се справяме в движение със всички разногласия и да постигнем разумен компромис – ще успеем да доведем и светлото си дело до успешен край. А ние искаме точно това, нали?! (Зажаднелите ни за блогинки бъдещи читатели искат същото…)
  3. Този проект е и тест за всеки от нас поотделно. Аз лично приемам предизвикателството да намеря крехкия баланс между това какво искам аз и какво е желанието на останалите. И съм сигурен, че всеки от вас ще стори същото.

Ще кажа още, че този екип има огромен потенциал. Уважавам всеки един от хората в него и ценя качествата на всеки от колегите си в този проект. И съм убеден, че можем да направим – заедно – нещо, което да бъде от полза за много други хора.

В крайна сметка, имаме толкова много „доброжелатели“, които само чакат да се скараме, да се сдърпаме или да се откажем. За да могат да заявят с характерната си усмивчица: „Казах ли ви аз, че от тази работа нищо няма да излезе?!“.

Дайте да не им правим този кеф, а?! 😉

(А и представяте ли си шашардисаните им физиономии когато доведем нещата до успешен финал?!) 😀

Ако се чудите какъв е този липсващ диджей в заглавието – изгледайте видеото по-долу! (Благодарности за Радислав Кондаков, който пусна линк във Фейсбук).

Наистина ни липсва такъв всемогъщ диджей. И затова ще трябва някак си да се оправяме сами. Можем! 🙂

httpv://www.youtube.com/watch?v=BfX-s4dcYBg

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , , , , , , , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

22 коментара за “Таралеж в гащите и липсващия диджей”

  1. Какво беше? Много баби, хилаво дете!!!

  2. И „дядовците“ не сме малко – но въпреки това е много рано да отписвате „дятето“! 😛

  3. radislav каза:

    Наистина е предизвикателство, но твърдо вярвам, че ще се справите и то повече от успешно. А и така удовлетворението накрая ще е още по-добро. Според мен все пак някой трябва да играе ролята на диджей или поне на координатор/организатор. А, и благодаря ти за линка, този има хубава уредба 🙂

    • Такава дружинка сме се събрали, че трудно някой ще се цани за главатар. Аз също нямам такива амбиции…

      И разчитам повече на това, че всеки ще се вслушва в здравия разум – а не, че съм автор на първоначалната идея. 😉

  4. Разум? Кога пък си се водил от него Пламка :)?
    Очаквам с нетърпение книгата, само гледайте да не стане като с доклада до президента. Различните глави написани от различни хора, които си противоречат 🙂

  5. Emil каза:

    Няма страшно. Просто като пълководец, въведи някаква военна йерархия. От генерал надолу до 14. Ако заповядаш, аз съм караул всеки ден:)

    • В тази йерархия съм стигал само до младши сержант (но пък – „командир на разузнавателно отделение“!) 😉

      Пък и има няколко дами – смееш ли да издадеш командата „Залегни!“… 😀

      Наистина (сега вече сериозно) не мисля, че проблемите ни са непреодолими. Всеки ще направи по една-две крачки назад – за да има място и за другите – и ще стане. Сигурен съм!

  6. Събина каза:

    Някой трябва да тропне с крак и май ти ще имаш честта да си това. 🙂

  7. Събина каза:

    Аз не виждам спор до тук. 🙂

  8. radislav каза:

    Едната презентация на последната сбирка на клуб „Спри и помисли“ беше „Как да напишем некомерсиална книга с екип от 30 автора?” от Светлин Наков, която е свързана с темата. Ти не успя да дойдеш, но сигурно Майк ще качи видео по някое време. Разбира се, в случая не е 1:1 приложимо, но пък беше интересно 🙂

  9. Ивалина Ташева каза:

    Пламене, успя истински да ме разсмееш. Забавно става!
    Ето ти малко изследвания по проблема:
    *една група е най-ефективна, ако се простира в границите на 7+/-2 -ма човеци
    *най-ефективно управленско решение вземат 3 до 5 човеци
    *творчески задачи се решават ефективно от 5 до 11 човеци
    И за да е най-супер процеса, независимо от естеството му, участието на половете е нужно да е в съотношение 40/60, независимо кой пол преобладава 🙂
    Успех :))

  10. Нора Цонева каза:

    Ще се намери баланс. Клипа с Диджея е страхотен!

  11. Не бих казал, че има разногласия в екипа. Напротив, работим по вече изготвен план за съдържанието, но трудната част (както във всеки голям екип) е разпределението на задачите за всеки от четиринадесетте автора.

    Относно заглавието, наистина всеки има своя версия. Но това в никакъв случай не означава, че няма предложения фаворити, както „Блогопедия: Как да създадем успешни блогове„.

    На всеки от участниците е ясно, че екипната работа не е лесно начинание, особено когато още не сме се видяли наживо. Но смятам, че с организация и известни компромиси ще се постигне общата цел – да предоставим качествена книга за блогването.

  12. […] беше инициатор и е основен организатор на проекта “Блогопедия” – книга от блогъри за блогъри, в които разкриваме повече за успешните блог практики […]

  13. […] Признавам, че много пъти  след въпросния 26 октомври 2009 г. съм си блъскал главата, че не обмислих по-добре идеята си и не я формулирах по-прецизно – преди да я пусна в публичното пространство. Имаше и моменти, в които направо си мислех, че съм си сложил таралеж в гащите… […]

  14. […] началото имахме някои грешки на растежа, но стъпка-по-стъпка написахме нашия епохален труд. […]

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes