душа



Не съм писал писма от 1000 години. То и с тебе май не сме се виждали от толкова... ама днес нещо ме е стегнало под лъжичката - или са ме хванали лудите - и седнах да ти пиша. Ей така - импулсивно. Пък после сигурно ще смачкам писмото. Ще го изгоря...или само ще го забравя...

Здравей, баце!


Няма да ви питам кога за последен път сте се тревожили за пари, здравето си, децата си, политиката, държавата, света като цяло – и себе си в частност… Няма смисъл да ви питам и кога за последен път сте напсували – наум или на глас – оня идиот пред вас […]

Кога за последен път?




2
Мълчанието може и да е злато... но аз никога не съм бил голям сребролюбец. И мълчанието на агнетата не ми отива - пораснах... и вече съм си цял Овен. Освен това, по майчина линия съм от стар врачански род - Ръгновци. Името идва от един мой далечен прадядо, от времето, когато по нашите земи е имало "османско присъствие"...

Както ви харесва(м)


Птиците могат да летят. Но не считат това за нещо особено. Приемат го за даденост. Хората не са създадени за полет. Чисто биологично. Но са се намерили човеци, които да се изсмеят в лицето на това природно ограничение.

Айляшки размисли



2
Повечето от вас знаят, че съм виден котколюб – но не подозират, че от 13 години нямам домашна котка. Което не ми пречи да обичам тези прекрасни животни, въпреки подмятанията на разни хора във Facebook… Формално, поводът да седна зад клавиатурата и да ви занимавам със собствените си мисли и […]

За котките и хората


7
„Изкуството е лъжа, която ни помага да разберем истината“. Не съм го казал аз, а един, който би трябвало да разбира много повече от мен – от изкуство. Пабло Пикасо. За някой е гений… но разбира се, има и такива, които не разбират неговото изкуство. Или го отричат. Защото най-лесно […]

Най-тихият протест


Едно време е било по-лесно. Хубавите неща са били малко. И затова и са ги ценяли много повече… Сега имаме от всичко по много. Ама толкова много, че направо прелива. Задушава ни. И се тъпчем. С ядене, пиене, хапчета и други отрови. До пръсване… И душите си тъпчем. С душевни […]

За дебелогъзите душици и прошката



3
Както и друг път е ставало, тази публикация може да я пропуснете със чиста съвест. Защото не е предназначена за вас, а само за лична употреба. Може да ви се стори откачено, но понякога дори аз самия имам нужда да си прочета мислите… Все пак, воайорите, дето обичат да надзъртат […]

Душесбръч


Тия дни в Мрежата плъзна един виц (чийто автор, поне за мен, остана неизвестен) за извънземното, което кацнало и още с излизането от летящата си чиния се провикнало: „Who the fuck is Delyo?!“. Вицът си е много добър. Особено ако си от онова поколение, което още помни гордостта от изпращането […]

Великото преселение на душите


2
Името ми е Крис. На три съм. Очите ми са подути, едвам виждам. Сигурно съм много глупав. Сигурно съм много лош. Какво друго би вбесило моят татко толкова много?! Ще ми се да бях по-добър. Ще ми се да не бях толкова грозен. Тогава може би мама щеше да поиска […]

„Името ми е Крис…“