Искрено и (едно)лично

за нещата от живота – така, както ги чувствам лично аз, точно в този определен момент


2
Мълчанието може и да е злато... но аз никога не съм бил голям сребролюбец. И мълчанието на агнетата не ми отива - пораснах... и вече съм си цял Овен. Освен това, по майчина линия съм от стар врачански род - Ръгновци. Името идва от един мой далечен прадядо, от времето, когато по нашите земи е имало "османско присъствие"...

Както ви харесва(м)


Няма по-основателна причина да обичаш една жена от тази: че е майка на първородния ти син. Днес се навършват точно 14 години от това незабравимо събитие – раждането на нашия Петър. Уж трябва да ми е празнично, но истината е, че ми е по-скоро тъжно. Тъжно ми е, заради равносметката. […]

Да подариш… татко


Звучи банално - като повечето истини - но няма случайни неща. И случайни хора няма... Нито случайни дати, събития, случки... колкото и да ни се струват дребни или незначителни. Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия... обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).

Sunflower



Птиците могат да летят. Но не считат това за нещо особено. Приемат го за даденост. Хората не са създадени за полет. Чисто биологично. Но са се намерили човеци, които да се изсмеят в лицето на това природно ограничение.

Айляшки размисли


Хората изтрещяват от време на време. А от време на време и аз съм човек... (Макар че, неумело го прикривам). Оня, изплезеният, е казал, че всичко е относително (и е много прав), но едно от най-относителните неща е именно изтрещяването. Лудостта.

Изтрещяване


6
Петък 13-ти… Имаше такъв филм, навремето. На ужасите. В него главният мръсник носеше маска. Изникваше от тъмното и убиваше… Наред. Мръсниците много обичат така. Да носят маски. И да стъпват тихо. В тъмното. Преди малко, един друг анонимен мръсТник ми докладвал снимка, която бях публикувал във Facebook. Била непристойна. Съдържала […]

Петък 13-ти…



2
Повечето от вас знаят, че съм виден котколюб – но не подозират, че от 13 години нямам домашна котка. Което не ми пречи да обичам тези прекрасни животни, въпреки подмятанията на разни хора във Facebook… Формално, поводът да седна зад клавиатурата и да ви занимавам със собствените си мисли и […]

За котките и хората


2
Някой ден наистина ще ме загубите… (Което значи, че най-сетне ще съм намерил Свободата… или поне спокойствие). Сега ме губите само временно. До презареждането на Матрицата. …или до второ нареждане. Онези – успелите и прагматични хора – май все пак ще се окажат прави: влагам прекалено много чувства. (А лихвата […]

На (из)простяване…


1
„И аз там бях! И аз три дена ядох, пих и се веселих…“ – така завършват някои от приказките. Аз пък снощи бях на Герена. И там свърши една приказка (даже преди да е почнала истински). Но нямаше ядене, пиене и веселие… (Всъщност, хапнахме и пийнахме ПРЕДИ мача – и […]

Толкова си можем…



Ако има един-едничък универсален талант – не само за нас, българите, но за всеки един възрастен на планетата – това щеше да е умението на всеки от нас да каже на всеки друг от нас: „Това не се прави така – а иначе!“. Включително и на Господ. (Всъщност… най-вече на […]

Ако бях Господ…


2
Приятелите са хора, на които позволяваме да забият ножа най-надълбоко. Защото знаят, че и това ще им простим… Единствените, които могат да го забият още по-надълбоко сме самите ние. Но е и най-трудно да простим на самите себе си. Заземяването пък е нещо като презастраховане. Че ако не можем да […]

Заземяване


Доста отдавна, в годините на моята младост, имаше един филм – „Птиците умират сами“ – който беше абсолютен хит. По онова време… Филмът е екранизация по едноименния роман на австралийската писателка Колийн Маккълоу, но оригиналното му заглавие, всъщност, е „The Thorn Birds“ или „Прободените птици“. Идеята за това странно заглавие […]

Прободените птици