-
Заземяване
Приятелите са хора, на които позволяваме да забият ножа най-надълбоко. Защото знаят, че и това ще им простим… Единствените, които могат да го забият още по-надълбоко сме самите ние. Но е и най-трудно да простим на самите себе си. Заземяването пък е нещо като презастраховане. Че ако не можем да издържим на напрежението – то […]
-
Прободените птици
Доста отдавна, в годините на моята младост, имаше един филм – „Птиците умират сами“ – който беше абсолютен хит. По онова време… Филмът е екранизация по едноименния роман на австралийската писателка Колийн Маккълоу, но оригиналното му заглавие, всъщност, е „The Thorn Birds“ или „Прободените птици“. Идеята за това странно заглавие идва от една красива легенда, […]
-
Иска ми се да вярвам…
Иска ми се да вярвам, че всичко ще бъде наред… Иска ми се да вярвам, че няма да я боли. Много… Иска ми се да вярвам, че всичките ми притеснения ще са напразни. (Сигурно е нормално в такива моменти човек да си мисли за най-лошото). Иска ми се да не съм толкова уязвим. Но съм… […]
-
Мислех си…
Мислех си, че съм лош. Докато не осъзнах, че всъщност съм добър. И винаги съм бил добър, щедър и прощаващ. А в кратките моменти когато съм бил друг, просто не съм бил на себе си… Мислех си, че съм слаб. Истината е, че съм силен. Доста силен. Защото – през всичките тези години – съм […]
-
Пре-гръдки
За последните четири седмици от живота ми съм напрегръщал повече хора, отколкото за всичките 40 години преди това. Звучи леко откачено, може би, поне за хората отстрани… А всъщност е откачено, че съм чакал толкова дълго. Щото е много приятно да прегръщаш. (И да бъдеш гушкан). Сега ми е много трудно да се върна назад. […]
-
Мол до мола, майно льо…
Преди малко повече от 20 години бях учител по английски (първата ми собствена фирма!) и преподавах по една система, чието име вече не помня, но много добре си спомням как в един от уроците имаше думичката MALL. Много ми беше трудно да обясня на курсистите си какво точно означава „мол“. По онова време у нас […]
-
Благодаря за огъня
Обикновено почти веднага след като се събудя започвам да мисля за нещата, които трябва да свърша през този ден. Но тази сутрин не беше точно така. Беше по-различно… Събудих се с едно странно, почти непознато усещане. Усещане, което (дори на мен) ми е трудно да изразя с думи… Може би една от думите, които се […]
-
Днес е първи юни
Не, не съм се (п)объркал. Знам коя дата сме. Всъщност… Знам също, че има нещо гадно в начина, по който дресираме децата си. Още от първия миг. Като конете в цирка – със захарчета. Или камшици… Няма да те гушна – ако не ме слушаш! Ако си послушен – ще те погаля по главичката… Не […]
-
Толкова ме е срам…
Срам ме е. Този път наистина ме е срам… Преди малко прочетох едно писмо. Попаднах на него почти случайно. Но за пореден път се убедих, че няма случайни неща на този свят. (На Онзи пък – хептен!). От какво точно ме е срам ли? Ами… от собствената ми простотия… (Чувствам се прост като боб. И […]
-
Дребни, малки мушички
Дребни, малки мушички. Въртят се около теб, жужят, опитват се да те жилнат – и да те отклонят от големите мисли. За големите неща… Но все пак си остават само един дребни, малки мушички. Даже не си заслужава да си слагаш грях на душата – или да си губиш времето – за да замахнеш и […]
-
Прахосник
„Този, който на 50 гледа на света по същия начин, както когато е бил на 20 – е прахосал 30 години от живота си“. Казал го е Мохамед Али. Същият, дето едно време се е казвал Касиус Клей. (А на мен ми го каза Бате Емо. Тази сутрин. В Лицекнигата.) Един друг приятел наскоро ме […]
-
За старата любов, новата година… и още нещо
Днес ще изпратим Старата… Да го направим с благодарност и любов – към всичко, за което си заслужава да бъдем благодарни и всички, които си заслужава да обичаме. Защото цялата добрина и благодат, която сме получили през изминалата година идва от хората. И тяхната любов. (Дори когато не сме успели да я забележим, защото сме […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS