Днес е първи юни

Не, не съм се (п)объркал. Знам коя дата сме. Всъщност…

Знам също, че има нещо гадно в начина, по който дресираме децата си. Още от първия миг.

Като конете в цирка – със захарчета. Или камшици…

Няма да те гушна – ако не ме слушаш!

Ако си послушен – ще те погаля по главичката…

Не е оправдание. Това, че и ние сме били дресирани по същия начин.

Нито, че нямаме никаква идея дали въобще е възможен някакъв друг начин…

Коледа не е единственият ден в годината, в който трябва да сме добри с останалите.

Осми март не трябва да е единственият ден в годината, в който уважаваме жените.

Нито пък Първи юни да е единственият ден в годината когато се сещаме, че децата ни са дар. От Бога…

Всичките ни празници са само едно извинение. И последствие от дресировката…

Всичките ни делници са оправдание. Че днес можем да бъдем лоши, слепи, глухи, осъждащи, неразбиращи, мразещи или мърморещи. И зли. Или още по-лошо – безразлични.

Нещо не е както трябва. Нещо се е объркало – още в самото начало.

Нещото е вътре в нас.

А ние къде сме?

…

Не знам нито един от отговорите.

Знам само, че нещо не ми достига…

…за да ми е хубаво.

(И нямам нужда от вашите рецепти. Запазете ги за себе си – те затова са и ваши рецепти! Не мои…)

Искам да съм добър. Но не успявам да съм.

Само понякога. За кратко…

It’s not enough.

It’s not enough.

httpv://youtu.be/AdKNlGfkyhc