Демокрацията е като жената. Има много несъвършенства… но засега не разполагаме с нещо по-добро. А без нея е много по-лошо…
Революцията е като жена в цикъл, която от 2 дни отказва цигарите и за капак току-що си е счупила нокът. От такава жена не чакай нищо добро! От такава жена очаквай само неприятности! И главоболия… (понякога и цицини от тиган, летящя ютия и други тежки предмети).
Сегашните протести, които от няколко дни вилнеят всяка вечер точно като стара мома с болезнен мензис са също толкова жалки, колкото родните ни театрални звезди – когато им връчват някаква измислена награда, а те започват да се държат все едно са на „Оскар“-ите.
Не казвам, че всичко в държавата ни е розово. Не е… и никога не е било (при което и да е правителство).
Но нямам никаво желание това „всичко“ да се оцвети в кървавочервено. В буквален или преносен смисъл.
Съзнателно или не, в крайна сметка протестиращите наливат вода в „мелницата“ на една стогодишна Партия, която много си пада да идва на власт точно след преврати, революции и други социални катаклизми.
Още по-лошото е, че когато въпросната Партия си тръгва от власт не оставя след себе си нищо читаво. Е, колко пъти трябва да ни се случи това, че да ни уврат главите?! На мен вече ми стига…
Революционно-настроената тълпа си остава само една тълпа. А тълпите – както и революциите – могат само да рушат. Тълпите никога не създават…
Съзиданието е качество на личността – не на тълпата. Единствено личната ни революция може да бъде положителна революция. И да доведе до положителни промени.
Колкото и да ви се струва наивно, аз вярвам, че революцията започва в главата. Не на площадите.
Колкото и да ви звучи невероятно – тази революция няма да ви понижи сметките за ток или парно. Но може да ви накара да осъзнаете, че не сте жертва на монополите, правителствата и обстоятелствата. Че имате избор. Че ако не харесвате живота си – вие и само вие можете да го промените…
…и чак тогава да тръгвате да променяте останалата част от света. Чак тогава…
ТОВА е Революцията, от която наистина имаме нужда.
Другата няма да ни направи по-щастливи…
(Историята вече го доказа многократно).
httpv://www.youtube.com/watch?v=AshKNKFB6YM
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Браво, Пламене! Чест ти прави, че говориш и че казваш смело и публично мнението си! Абсолютно те подкрепям.
Не знам какво е революция от личен опит, само изстрадвах заедно със семейството си последиците от нещо, което комунистите наричаха така. Знам също, че много хора са яхнали вълната броени дни преди 9ти септември и то хора некачествени, без образование, без реализация, без нищо постигнато в живота. Изблъскали са свестните, работливите и съзидателни българи, унищожили са всичко, което е било над тълпата и доволно и нахилено ни управляваха почти 50 години…
Това, което в момента става, е далеч от представите ми за градивност и смисъл в общото ни човешко съществуване, тук и сега. То по ужасен начин напомня събитията около 9ти септември.
И знаеш ли -. чест ти прави. Не бива да мълчим, защото последиците от тази анархистична авантюра ще са много лоши – и за нас, и за децата ни…
То стана една… 🙁
Пламене, просто живот. Това сме човеците, изглежда че не сме много напреднали в еволюционното развитие…
Сега евтиния ток, ще излезе през кожените ауспуси на всички българи!
Защо ли ми се струва, че личната революция, на своя втори етап от развитие, нерядко се превръща във външна революция…. (многоточие).
Освен това, защо самозащитата на един опрян до стената индивид е необходимо да бъде тълкувана като революция?! Нищо от това, което сега се случва, не ми прилича на революция – а на демокрация в действие, съжалявам, но не съм съгласен с Вас. Не съм съгласен и с това, че съзиданието е единствено приоритет на отделната личност, и за това има безброй примери в историята. Статията Ви ми изглежда оцветена, партийно оцветена… мир.
В този блог пиша за нещата от живота – такива, каквито ги чувствам лично аз. В точно определен момент…
Случвало се е след време да си прочета написаното – и да осъзная, че вече не мисля точно така. Но приемам това за нормално.
За мен по-важното е, че в момента на писането съм бил искрен със себе си, преди всичко.
Но партийни пристрастия нямам. (Разбира се, никой не е длъжен да ми вярва).
БРАВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!