Прободените птици

Доста отдавна, в годините на моята младост, имаше един филм – „Птиците умират сами“ – който беше абсолютен хит. По онова време…

Филмът е екранизация по едноименния роман на австралийската писателка Колийн Маккълоу, но оригиналното му заглавие, всъщност, е „The Thorn Birds“ или „Прободените птици“.

Идеята за това странно заглавие идва от една красива легенда, разказана в самото начало на книгата:

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата.

Всичко това дотук, може би прилича на въведение – към някаква история, която бих искал да ви разкажа.

Но не е…

Няма история. Нито искам да кажа нещо повече.

(Когато навън вали, човек изпада в такива състояния…)

Някои птички също.

httpv://www.youtube.com/watch?v=mJFmM2gGhqY

PHOTO: antpitta.com