Толкова ме е срам…

Срам ме е. Този път наистина ме е срам…

Преди малко прочетох едно писмо. Попаднах на него почти случайно. Но за пореден път се убедих, че няма случайни неща на този свят. (На Онзи пък – хептен!).

От какво точно ме е срам ли? Ами… от собствената ми простотия… (Чувствам се прост като боб. И коматче хляб…).

Срам ме е от това, че осъзнах (за пореден път – но този път беше, някак си, по-болезнено) колко съм сбъркал. В „оценката“ си за един конкретен човек.

Обикновено преценявам хората лесно и бързо. Обикновено лесните и бързи неща не са за хвалене… (Нямам предвид само лесните жени и мъжете бързаци).

Фейсбук не ми е виновен. Но определено помага – в това да правим лесни, бързи… и тотално погрешни преценки.

Тоя бил с такава снимка… оня бил с не знам какъв си прякор… или казал еди какво си…

…и ЩРАК! Вече имаме мнение по въпроса. Лепнали сме му етикет. На тоя… (а и на оня).

Да де, ама днес разбрах, че това са фъшкии от бик ((bullshit). Разбрах също, че бикът е бил огромен и е папкал здраво…

И други неща разбрах.

Наистина ме е срам. Грешен се чувствам – пред този човек. Че съм бил толкова несправедлив към него… (Сигурно – и към много други).

Ще ми се някак си да му се извиня. Но не знам точно как… (Донякъде, тази публикация е само плах опит за закупуване на индулгенция… втора употреба).

Ще ми се също повече да не съдя хората прибързано.

И да не си вадя мнение за някой – преди да съм изял с него поне една торба сол.

Или – още по-добре – паница горещ фасул.

(С коматче хляб… ама истински – не „купешки“!).

…

P.S. Този път няма да ви пускам музика. По-добре малко да помълчим. И да се замислим…