Пробуждане и прохождане

Четвъртата седмица от Проекта „П“ мина… почти неусетно.

(В известен смисъл, може да се окаже, че това е била една от най-значимите седмици в живота ми… но още е малко рано за такава оценка).

Формално – този път – изпълних дадената дума, т.е. нямам повод да си посипвам главата с пепел (от рози или от неспазени обещания).

Да си призная, в един момент ми дойде малко в повече. В смисъл, че проявих нетипична (за „нормалното“ ми състояние на будна летаргия – през последните няколко години) активност и се поизморих – и физически, и психически.

(Също така си дадох сметка и че съм доста „поръждясал“ – но това, все още, е поправимо…)

Освен такива, имаше и положителни емоции. Нещо като малката радост на човек, който години наред е бил в будна кома – и няколко седмици след събуждането си е направил първите си самостоятелни крачки.

Всъщност, сравнението със „събуждането“ не е никак случайно.

Освен съзнанието и жаждата за постигане на определени конкретни цели, мисля че това събуждане се отнася и за „позаспалото“ ми сърце…

httpv://www.youtube.com/watch?v=es-YbHlBKtU