-
Козите уши на Facebook
След измиването на очите, зъбите и някои други важни части на тялото, логично следва закуската. А после идва ред на третото по важност събитие за началото на деня – да проверя кой какви ги е свършил във Фейсбук. Докато аз съм бил принуден временно да се откача поне за малко и да се логна във […]
-
Вратата
Стояха пред вратата. Все едно току-що са дошли. Но всъщност стояха тук отдавна. Цяла вечност… Никой не даваше признаци на нетърпение. Или недоволство. И никой не говореше със другите или дори със себе си. Тя също само си стоеше там. Вратата. Дървена и древна. Дори създаваше усещането, че е направена преди началото на света. На […]
-
Sun-тиментално
Липсва ти слънцето? Липсват ти неговите лъчи? Може би просто ти липсва лятото… Или детските ти мечти… … Липсва ти топлината? На отминалите ни нощи? Може би ти липсвам не аз – а Любовта. Все още… … Липсва ти прегръдка? Липсват ти моите топли ръце? Може би и ти им липсваш понякога… Но от сърце… […]
-
… и сладко от рози.
Оня лаф – че любовта на мъжа минавала през стомаха – може да се тълкува по различни начини. Аз например, тази сутрин станах рано-рано – за да приготвя пържени филийки. От любов… Любимата ми има празник. И много обича пържени филийки. Затова реших да я изненадам. Освен това, тя много обича и рози. Винаги й […]
-
Забранени плодове (и зеленчуци)
Пуши ми се та ми се реве! Неистово ми се пуши, беееее! Ама не бива. Не трябва. Забранил съм си. От Нова година досега стискам зъби. И дишам дълбоко… Сигурно ще живея допълнително най-малко още 5 години отгоре. Но ще се самоизмъчвам поне двойно повече… То да беше само пушенето! Всичките хубави неща са ми […]
-
Аз съм Икар
Аз съм Икар. Този, който искаше да избяга от робството. Аз съм Икар. Този, който полетя към Слънцето. Аз съм Икар. Който не послуша бащините си съвети… Аз съм Икар. Който отлетя прекалено нависоко… Аз съм Икар. Който падна – но преди това летя. Аз съм Икар. И името ми стана легенда… Аз съм Икар. Загинал […]
-
Завръщане с камбанен звън
Слуховете за моята блогърска смърт са силно преувеличени. За съжаление на много хора, не съм се отказал. Просто имах нужда от почивка. И камбаната не бие на умряло. Напротив – бие за събуждане. Отново съм на бойна нога – за поредната си шътокуа от виртуалния амвон на моя блог. (В друго време и при други […]
-
Carpe diem
Има неща, които всеки от нас уж знае… но упорито се прави, че е точно обратното. Например, това, че всеки от нас ще умре – рано или късно. И родителите ни ще умрат, и децата ни… всички. И единствената причина за това е, че всеки един от нас се е родил. Бил е на този […]
-
Когато големите мъже се радват като малки деца…
Тя може да не е красавица. Но ти я обичаш. Другите даже може би я считат за леко грозновата. Но за теб няма по-прекрасна. Защото всепризнатите красавици не карат сърцето ти да трепка така – както тя го прави. Това се нарича любов необяснима. За мнозина любовта към футбола е точно това – нещо, което […]
-
Пърпендикулярно…
Понякога ми идва да крещя. И точно тогава запазвам ледено мълчание. Понякога ми идва да се махна от себе си. Но няма как да съм си непоносим. Понякога просто всичко е с главата надолу. Или целият свят е станал нагоре със задника… Понякога ми се иска да нямам сърце. За да няма какво да бъде […]
-
Бракуването като ускорител на качеството
Точно преди 12 месеца ви споделих моите 11 съвета за щастлив и успешен брак. Щото имах и специален повод за това – 11-та годишнина от деня, в който скъсах с ергенството. (Нещо като падането на Берлинската стена, макар че много мъже гледат на това по точно противоположния начин). Днес пак имам (почти) същия повод да […]
-
ЧРД, Майк Рам!
В утрото на 6-ти август – през далечната 1945 година – един американски бомрардировач (който, между другото, е наречен Enola Gay – но това не е някакъв гей, а името на майката на пилота… доста споменавана жена сред японското население) пуска първата атомна бомба над Хирошима. Бомбата е наречена иронично „Малчо“ (Little Boy). Пак на […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS