-
И все пак – весели празници!
Обикновено се стремя да не пея в общия хор – мразя почти всяко масово мероприятие – но понякога правя и изключения. Честно казано, напоследък доста ме дразнят неспирните честитки, анимирани картички, музикални клипове… цялата празнична истерия, която определено надхвърли всякакви граници на поносимото… Добрата новина е, че много скоро празниците най-после ще свършат. (Макар че, […]
-
Отмагьосване
Това е само метафора. Даже и това точно не е… По-скоро е нещо като чернова. За бели дни… Няма нужда да го четете. Особено ако не вярвате, че имате нужда от каквото или когото и да е било… Но аз имах нуждата да го напиша. Отмагьосването не е задължителен процес. И не става по желание. […]
-
Бащи и синове
Бащите са тези, които ще ни научат как да живеем достойно. Със – или въпреки – техния личен пример… Бащите са тези, чиито силни ръце ще търсим – дори когато сме пораснали. И ще ни липсват… Бащите са тези, които винаги ще искаме да прегърнем. Дори когато вече не са тук… Бащите са тези, от […]
-
Блогатство (С) 2010
Ако сте от щастливците, които следят моя блог повече от година – този текст просто ще ви припомни някои от щуротиите, с които съм ви занимавал през годината. Ако сте от късметлиите, дето са тук за първи път – бързо ще се „зарибите“, което по принцип не е хубаво. Но пък е една идея по-добър […]
-
Размисли по Игнажден
Днес е Игнажден и – харесва ви или не – пак имам имен ден. Нищо, че не ми е съвсем празнично… Някога се е смятало, че точно на Игнажден започва новата година. Ще ми се и аз да започна наново… но надали… Това бил и денят на зимното слънцестоене. Аз пък съм роден на пролетното… […]
-
Какви жени харесвам
Заглавието се получи доста „маркетингово“, но обещавам да съм откровен. Почти докрай… Имаше време – всъщност не чак толкова отдавна – когато харесвах само „расови“ жени. Жени с осанка. С походка и държание на кралица… Може би, защото по онова време и аз се изживявах като аристократ и не вървеше да си партнирам с простолюдието. […]
-
Ние, мечоците
Ние, мечоците сме странна порода хора. А за някои сме и страшна – ама това е само на пръв поглед. Природата ни е надарила (пък и ние сме й ударили едно рамо… че и повече) с „мечешко“ телосложение. Което кара мнозина автоматично да ни „лепят“ и подобни качества. И това им е грешката! Вярно, че […]
-
Оратория за овце
Според всезнаещата Уикипедия, ораторията е нещо почти като операта – но се различава от нея най-вече по това, че „хорът в ораторията изпъква повече, отколкото в операта“. Какво е овца едва ли има нужда да обяснявам. Нещо, което пасе зелена трева – с наслада и овчо примирение. Повечето овце даже са уверени, че смисълът на […]
-
Архангеловден
Архангеловден е. Нещо като православен вариант на Хелоуин (Денят на Вси Светии)… И както повечето неща в православието – шоу елементите са сведени до минимум. За разлика от католицизма (където всичко е само шоу)… И ние почитаме „цялото небесно войнство“ от ангели и архангели. Но по стар български обичай, празнуваме най-вече техният началник – Архангел […]
-
За Левски и истински важните неща
„Каква поредна футболна драма!“. Този, до болка познат рефрен (ако не се лъжа – репликата е на Петър Василев) прозвуча в главата ми много пъти снощи. След злощастния край на мача Левски – Лил (2:2) в групите на Лига Европа… Да – бях на стадиона снощи, разбира се! Ходя на „Герена“ редовно, през последните 15-16 […]
-
Жестоката истина
Илюстрацията по-горе, всъщност е плакат от кампания против разхищението на водата. Избрах точно нея, защото днешната ми шътокуа е за нещо още по-ценно от водата. Което също разхищаваме с прекалено лека ръка… Времето. Нашето време. Времето на нашия живот… Както водата от този аквариум, така и нашето време изтича – капка по капка, секунда по […]
-
Ако бях котка…
Ако бях котка, щях да се настаня в скута ти. И да се оставя да ме погалиш. Не защото аз имам нужда, а защото ти се нуждаеш от това. Котките са великодушни… Ако бях котка, щях да те разбирам без да има нужда от разговори и обяснения. Котките винаги знаят как се чувстваме. Не им […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS