Ние, мечоците

Ние, мечоците сме странна порода хора. А за някои сме и страшна – ама това е само на пръв поглед.

Природата ни е надарила (пък и ние сме й ударили едно рамо… че и повече) с „мечешко“ телосложение. Което кара мнозина автоматично да ни „лепят“ и подобни качества. И това им е грешката!

Вярно, че сме малко мудни. Но и това е само привидно. Умът ни сече като бръснач (или бръсне – като брадва), а ако се наложи – можем да ви шокираме с изненадваща пъргавина. В буквален и в преносен смисъл…

(А смисълът освен преносен – може ли да бъде и недоносен?!)

Грубостта ни също е само обвивка. Отвътре сме меки и податливи – като пластелин. Но само за умелите пръсти, които знаят как да ни моделират майсторски…

Понякога сме меки и отвън. И затова обичат да се гушкат в меката ни козинка…

Можем да бъдем и истински страшилища. Ако някой ни настъпи по мазола и ни разлюти – никак не ми се ще да съм на негово или на нейно място!

Но ни минава сравнително бързо. Щото ние, мечоците, не сме мечки-стръвници…

Можем да бъдем всякакви – и добри, и лоши. Гризлита или плюшени мечета…

В повечето случаи, каква точно мечка ще бъдем за вас, зависи от това как ще подходите към нас – дали ще намерите правилния начин да ни предразположите към природната ни доброта или ще сгазите лука и ще трябва да си показваме зъбките и ноктите.

Но всъщност – винаги си зависи и от самите нас!

Ние, мечоците…

httpv://www.youtube.com/watch?v=M_j-5GPu0bI