Маминка…

Някой беше казал, че смъртта е края на един живот, но не и на една връзка…

Така се случи, че и с двете ми баби загубих връзка много преди да ги загубя в буквалния смисъл.

Вината вече е без значение. А и никога не съм преставал да чувствам тяхната любов.

На раздяла

Разделехиме се. Само преди три дни. И раната още е отворена.

И кърви…

Ако бях Господ…

Ако има един-едничък универсален талант – не само за нас, българите, но за всеки един възрастен на планетата – това щеше да е умението на всеки от нас да каже на всеки друг от нас: „Това не се прави така – а иначе!“. Включително и на Господ. (Всъщност… най-вече на Него). Ако аз бях Господ, […]

Memento mori

Помни, че си смъртен, човече! Помни, че си смъртен. Това, че някой ден ще умреш не е проблем. Проблемът е, че си глупак – днес. И вчера. А най-вероятно и утре… „Някой ден ще стана по-богат… ще отслабна… или ще натрупам повече мускули (или повече самочувствие)… ще срещна мъжа или жената на мечтите си… и […]

Сбогом, Емануела!

Трудно е. Много е трудно – ако си роден и израснал във времената когато еротиката и нейната по-грозновата сестра, порнографията, те прегръщат на всеки ъгъл – да разбереш нас. Родени и пораснали в годините, в които най-еротичните картинки бяха обложките на кутиите за чорапогащници, родно производство… В онова време, появата на първия еротичен филм по […]

Лодка в дъжда

Всеки ден чета новините. Предимно лошите… И аз – като другите хора – когато чета най-лошите, понякога си казвам: „Добре, че не се е случило на някой мой роднина! Или приятел…“ Само че… понякога се случва. Точно на тях. И тогава осъзнаваш колко нелепа е смъртта. Когато се случва на човек, който още не е […]

Отиде си и Рей Бредбъри…

Тази вечер се пие вино от глухарчета. В памет на един от най-великите  разказвачи на истории. Рей Бредбъри. С него си отива и част от детството ми. Запознахме се още тогава. Задочно. Будувал съм не една и две нощи над книгите му – прехласнат, очарован, жаден и размечтан… Заплени ме още с Dark They Were, and […]

Душесбръч

Както и друг път е ставало, тази публикация може да я пропуснете със чиста съвест. Защото не е предназначена за вас, а само за лична употреба. Може да ви се стори откачено, но понякога дори аз самия имам нужда да си прочета мислите… Все пак, воайорите, дето обичат да надзъртат в чужди души ще продължат […]

Gone

Отиде си. Дори враговете му днес плачат. Ние оставаме. Гладни и глупави… Сбогом! …  

Ейми се върна в тъмното…

„А бе, к’во ми дреме на мене, че тая е умрела, бе?! Така й се пада – наркоманка и алкохоличка!“ – няма начин да не сте чули и някоя подобна реакция на новината за внезапната смърт на британската певица Ейми Уайнхаус. Такива коментари и хора с такова мислене ще има винаги. Само дето никой няма […]

Тъжно, Седларов! Тъжно…

Много е странно, но вчера си мислех точно за това. Колко е готино да си отидеш точно на тази дата – 1-ви април. Как никой няма да повярва на съобщението за твоята смърт – един последен майтап, ако цял живот си бил привърженик на здравословното шегуване… … а малко по-късно прочетох, че Георги Русев вече […]

Жестоката истина

Илюстрацията по-горе, всъщност е плакат от кампания против разхищението на водата. Избрах точно нея, защото днешната ми шътокуа е за нещо още по-ценно от водата. Което също разхищаваме с прекалено лека ръка… Времето. Нашето време. Времето на нашия живот… Както водата от този аквариум, така и нашето време изтича – капка по капка, секунда по […]