„А бе, к’во ми дреме на мене, че тая е умрела, бе?! Така й се пада – наркоманка и алкохоличка!“ – няма начин да не сте чули и някоя подобна реакция на новината за внезапната смърт на британската певица Ейми Уайнхаус. Такива коментари и хора с такова мислене ще има винаги. Само дето никой няма да ги помни с нещо повече от подобни мозъчни пръдни…

А Ейми ще бъде запомнена с много повече. Преди всичко с уникалния си глас и малкото (само два издадени албума), но за сметка на това прекрасни песни…

Ще си призная, че до настоящата медийна истерия около смърта й, не знаех почти нищо за биографията й – нито за проблемите й с дрогата и алкохола. (Ако и вие не знаете – препоръчвам направо да прочете превъзходната статия на Младен Петров от „КАПИТАЛ“ – „27 години самота„).

Не знаех не защото не харесвах Ейми Уайнхаус или пък нямах никакъв интерес към нея. Напротив. Впечатли ме много с гласа си още с първите си песни… просто не съм „книжен плъх“ на тема музика и доста често харесвам определени „парчета“ без дори да знам кой ги изпълнява…

Ейми я запомних и с визията й. Винаги ми изглеждаше някак си „ретро“ – но в положителния, леко сладникаво-идеалистичен смисъл на това определение…

Също и симпатично-грозновата. Такава комбинация не се среща никак често. (Другата ярка звезда, която бих охарактеризирал с този етикет несъмнено е Барбара Стрейзънд… донякъде и Бет Мидлър).

Но не смятам да правя дори и опит за някакъв сериозен анализ на Ейми Уайнхаус, творчеството й или пък начина й на живот (всеки има право да избира как да живее, а повечето „моралисти“ са просто нагли и лицемерни копелета).

Просто исках да споделя с вас, че Ейми ще ми липсва. Защото е вече Back in Black (както пророчески се казва и една от най-добрите й песни от едноименния й втори – и всъщност последен – албум).

За щастие, песните й остават тук.

Завинаги…

httpv://www.youtube.com/watch?v=TJAfLE39ZZ8&feature=relmfu