“There is freedom waiting for you,
On the breezes of the sky,
And you ask „What if I fall?“
Oh but my darling,
What if you fly?”
Конкретния повод да „притоплям“ точно днес темата за свободата е моят син. Говорихме си с майка му, че при него е традиция да има свободата да расне и да се развива без непосредствен родителски надзор. (Друг е въпросът дали е получил тази свобода съзнателно или клетите му родители просто нямат достатъчно време и нерви да бъдат по-добри надзиратели).
Ще разпознаете фалшивите лидери по това, че за тях не е толкова важно къде ще стигнете вие – стига те да продължат напред. Дори и през „труповете“ ви…
Фалшивият учител никога не позволява на учениците си да го надминат. Това го могат само истинските учители…
Почти е дошъл… ей го къде е. Поредният Свети Валентин. Денят на влюбените…
Цветарите пак ще ударят кьоравото и цял ден ще се продават и подаряват шоколадови изделия и балони във формата на сърца. Което ме подсеща за любимия ми виц по темата:
Някой ден наистина ще ме загубите… (Което значи, че най-сетне ще съм намерил Свободата… или поне спокойствие). Сега ме губите само временно. До презареждането на Матрицата. …или до второ нареждане. Онези – успелите и прагматични хора – май все пак ще се окажат прави: влагам прекалено много чувства. (А лихвата на този влог просто е […]
Не е трудно да се досетим, че не-свободата е липса на свобода. Но не е и точно робство. Робството е външна принуда да следваме чужди цели и желания. Вместо своите. Не-свободата е вътрешна. Нейната утроба е онова място, за което мнозина не са сигурни дали въобще съществува, а според други е нашия добре скрит, истински […]
Аз съм Икар. Този, който искаше да избяга от робството. Аз съм Икар. Този, който полетя към Слънцето. Аз съм Икар. Който не послуша бащините си съвети… Аз съм Икар. Който отлетя прекалено нависоко… Аз съм Икар. Който падна – но преди това летя. Аз съм Икар. И името ми стана легенда… Аз съм Икар. Загинал […]
За клишетата вече съм писал. Включително и за „Обичам те!“ като такова. И за пореден път ще кажа, че само фактът, че нещо е клиширано и изтъркано от употреба – не е достатъчен, за да го определим като ненужно. Или да спрем да го употребяваме. Включително и Любовта. Неприятно ми е да го правя за […]
Днес е 2 юни и – поне официално – цяла България чества 134 години от гибелта на Ботев. Както се прави на всеки 2 юни – още от далечната 1901 година. Точно в 12:00 на обяд ще завият сирени. Хората и автомобилите ще спрат за миг и ще почетат с мълчание паметта на героите… или […]
ХХІ-ви век! Върхът на сладоледа! Черешката на тортата! Най-добрите времена за живеене! Победили сме глада и мизерията… е, не навсякъде, ама нали ние не гладуваме?! Една трета от човечеството умира от недояждане, а останалите две трети – от затлъстяване. Модерни времена… Победили сме болестите и сме увеличили продължителността на човешкия живот. Но пък си създадохме […]