сбогом


3
Трудно е. Много е трудно – ако си роден и израснал във времената когато еротиката и нейната по-грозновата сестра, порнографията, те прегръщат на всеки ъгъл – да разбереш нас. Родени и пораснали в годините, в които най-еротичните картинки бяха обложките на кутиите за чорапогащници, родно производство… В онова време, появата […]

Сбогом, Емануела!


1
Всеки ден чета новините. Предимно лошите… И аз – като другите хора – когато чета най-лошите, понякога си казвам: „Добре, че не се е случило на някой мой роднина! Или приятел…“ Само че… понякога се случва. Точно на тях. И тогава осъзнаваш колко нелепа е смъртта. Когато се случва на […]

Лодка в дъжда


11
Чакахме, чакахме – и дочакахме! Най-лошите ни страхове се оправдаха – Apple вече не е същата. Няма я харизмата на Стив Джобс. Магията я няма… Емоционално, ще кажете… Ами да – емоцията беше водеща. Досега… Тази вечер една обикновена компания представи един обикновен продукт (всъщност, няколко – но за всичките […]

iPhone 5 – началото на края?



2
Песента е леко старомодна. Също като мен. Но няма как да е иначе… Песента е доста мелодраматична. Съвсем като мен. Но поне се опитвам да се променя… Песента е наивна. Няма да се повтарям като кого… Разумът не си пада по такива песни. Аз пък не си падам много-много по […]

Сантиментално


Като юноша бледен очевидно съм прекалявал (хронично) с книгите за Емил Боев. Защото реших, че това е най-доброто, което мога да направя със живота си. И кандидатствах в прословутата Школа в Симеоново – за да стана агент на Държавна Сигурност. Е, не станах… Малко хора могат да си дадат сметка […]

CSI: Facebook


2
Този път няма никаква мелодрама. А само желание за промяна. И решение тази промяна да започне с пречистване. А първата фаза на пречистването се нарича прочистване. В случая – от част от многобройните ми Фейсбук „приятели“. Знам, че много пъти съм мрънкал публично ( а пред приятели – още повече) […]

Сбогом, „приятели“!



2
Тази сутрин бях в прекрасно настроение. Въпреки мрачното време навън… После прочетох ужасната вест. Още едно от децата на „Спаси дари на…„ беше… страх ме е да напиша думата… А и думите също бягат като уплашени деца – при такава жестока новина. Помня Пламко – помня с какъв плам направихме […]

Нека просто да помълчим…


6
Понякога лошите новини те застигат в най-неподходящите дни. Но пък има доста ирония в това да разбереш за нечия Смърт – точно когато празнуваш нечие Възкресение… А иронията не му беше чужда. Нито пък Смъртта. Тя за него беше просто занаят… Може би това обяснява произхода на прословутия му черен […]

Черен хумор, бели хора и сиви делници


21
Телефонно позвъняване… И в миг – утрото вече не е добро. А ужасно тъжно… Плачещият глас на една майка… която ти съобщава, че дъщеря й е починала. В болницата. През последните години – всъщност, близо четвърт век – болниците бяха нейният дом… В мъки… Болката също беше неин постоянен спътник […]

IN MEMORIAM: Спомен за Галя…