Нека просто да помълчим… 2


Тази сутрин бях в прекрасно настроение. Въпреки мрачното време навън…

После прочетох ужасната вест. Още едно от децата на „Спаси дари на… беше… страх ме е да напиша думата…

А и думите също бягат като уплашени деца – при такава жестока новина.

Помня Пламко – помня с какъв плам направихме неговата кампания.

Помня и колко се радвахме на новината, че вече е започнал да се усмихва…

Помня и свенливата му усмивка – когато ги посрещахме на летището…

И надеждата на родителите му помня…

(Не мога и да си представя как се чувстват Албена и Петър сега).

Не знам кой е виновен – скапаната ни държава, жестоката Съдба или кръвожадния Бог…

Не знам и какво още мога да кажа… наистина думите днес не са с мен…

Нека просто да помълчим…

За Пламко…

httpv://www.youtube.com/watch?v=cCxRslW84nc

Facebooktwitterpinterestlinkedinmail

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

2 мисли относно “Нека просто да помълчим…

  • Любка Лазарава

    Нека да помълчим…Когато смъртта иска да вземе своето никой не може да се бори с нея.Жалко за изгубената надежда и вяра, за мъката на родителите…