равносметка


49. С рождените дни е така. Никога не знаеш какво е да си на 49 – докато не станеш. А като станеш не знаеш защо трябва да ти е празнично. Но пък много добре знаеш защо не ти е… Първото, за което се сетих, беше как преди 7-8 години (в […]

49


2
Снощи сбъднах наведнъж две свои мечти. Едната – почти детска: да съм на концерт на Deep Purple. (Честно казано, тогава – роден и израснал зад Желязната завеса – почти не вярвах, че това някога ще се случи. Е, случи се… макар и с доста голямо закъснение…). Втората си е чисто […]

Дълбоко пурпурна нощ с Deep Purple


Няма да ви питам кога за последен път сте се тревожили за пари, здравето си, децата си, политиката, държавата, света като цяло – и себе си в частност… Няма смисъл да ви питам и кога за последен път сте напсували – наум или на глас – оня идиот пред вас […]

Кога за последен път?



Доброто е много относително понятие. Нещо, което сме измислили сами - също като Бог - за да има животът ни някакъв Смисъл... Доброто за един е зло за друг. Но има и нещо по-зло от самото Зло - и това е безразличието.

ДДС


2013-та. Още един ден и вече ще е в историята... За Историята 365 дни са капка в морето. За отделните човеци, обаче, всеки ден е ценен (дали?!), особено когато си попреминал „на попрището жизнено средата“...

2013


2
Срам ме е. Този път наистина ме е срам… Преди малко прочетох едно писмо. Попаднах на него почти случайно. Но за пореден път се убедих, че няма случайни неща на този свят. (На Онзи пък – хептен!). От какво точно ме е срам ли? Ами… от собствената ми простотия… (Чувствам […]

Толкова ме е срам…



Светът не успя да се свърши, но тя все пак е към края си – 2012-та. И като повечето неща, тази цифра е само една условност. Човешка илюзия, създадена, за да подпомогне създаването на други човешки илюзии… Никога не съм бил сметкаджия. Или равносметкаджия… (Не ми е в природата). Но […]

2012


44
Заглавието малко прилича на туит от Митьо Пищова – но не става дума за това, за което си мислите. А за нещо по-тривиално: на днешната дата, преди точно две години, се появи и първата ми публикация в BLOGATSTVO. И като се почна – не се спрях (поне не за дълго) […]

Чукнах две. Третата си чака реда…


14
Човек и добре да живее – става на четиридесет и една. И като дойде този светъл ден – почва да се пита дали е живял наистина добре. До определена възраст, рождените дни са повод за веселие, радостни очаквания и емоционални трепети… След това стават по-скоро повод за равносметка. И треперене… […]

Преминуват годинките…



4
Ако сте от щастливците, които следят моя блог повече от година – този текст просто ще ви припомни някои от щуротиите, с които съм ви занимавал през годината. Ако сте от късметлиите, дето са тук за първи път – бързо ще се „зарибите“, което по принцип не е хубаво. Но […]

Блогатство (С) 2010


28
„Животът започва едва на 40!“. Не помня кой го беше казал, но точно днес много ми се иска да е истина. Някога – когато бях на 20, например – 40-годишните ми се виждаха бити карти. Хора, чието време е минало… Днес – естествено – съм на друго мнение. Като удавникът, […]

Юбилей с особено мнение


6
Утре – освен, че е последният ден на 2009 година – ще станат точно 7 месеца и 7 дни откакто сме заедно. Тук – в Blogatstvo.com. Дори и за един блог това е все още една детска възраст (поне не ни липсват първите 7… месеца), но въпреки това, досегашните над […]

Топ 20 на Blogatstvo.com за 2009