поезия

Напразно… Напразно твоят ден е минал ако в нито един миг от него сърцето ти не е трепнало като опънатата тетива на лък, току-що изстрелял стрела, летяща право към сърцето на кошутата, в очите на която се оглежда цялата Вселена. … httpv://www.youtube.com/watch?v=L3o-c5qMJXg  

Ловецът на сърца

 във Самиздат от
1
Да се обяснява поезията е едно от най-долните и излишни занимания на света. То е като да се чертае графика на фазите на оргазма. Може и да има някаква научна цел, но и поезията - и оргазмите - са ни дадени за чувстване. И съпреживяване... (А не за излишни обяснения).

За събличането

 във Самиздат от
В юношеските ми години Иля Велчев беше един от любимите ми поети. И до днес… Любовта ми към песните на ФСБ (включително и заради текстовете на въпросните песни) също не поизбеля особено през годините. Днес, по някакъв странен, но сигурен съм – не и случаен – начин, се срещнах почти […]

Настроение…

 във Искрено и (едно)лично от
2
Не, няма грешка в заглавието! Думата е точно тази – „потушава“. Защото и Поезията е точно това – огън, пожар, възстание… (Пак няма грешка – до 1945 година „въстание“ се е пишело точно така – със „з“ – и на мен така по ми харесва). Поезията е огънят който пламва […]

Как се потушава поезия

 във Духовно блогатство от
5
Липсва ти слънцето? Липсват ти неговите лъчи? Може би просто ти липсва лятото… Или детските ти мечти… … Липсва ти топлината? На отминалите ни нощи? Може би ти липсвам не аз – а Любовта. Все още… … Липсва ти прегръдка? Липсват ти моите топли ръце? Може би и ти им […]

Sun-тиментално

 във Самиздат от
4
Аз съм Икар. Този, който искаше да избяга от робството. Аз съм Икар. Този, който полетя към Слънцето. Аз съм Икар. Който не послуша бащините си съвети… Аз съм Икар. Който отлетя прекалено нависоко… Аз съм Икар. Който падна – но преди това летя. Аз съм Икар. И името ми стана […]

Аз съм Икар

 във Самиздат от
13
Точно преди 12 месеца ви споделих моите 11 съвета за щастлив и успешен брак. Щото имах и специален повод за това – 11-та годишнина от деня, в който скъсах с ергенството. (Нещо като падането на Берлинската стена, макар че много мъже гледат на това по точно противоположния начин). Днес пак […]

Бракуването като ускорител на качеството

 във Искрено и (едно)лично от
14
Сигурен съм, че ако има Ад и Рай – и на двете места има специална резервация за учителките по литература. Защото точно от тях зависи дали – още в крехката детска възраст – ще запалят у теб любов към литературата… или ще те накарат да намразиш много произведения и автори, […]

Моят Вапцаров

 във Литературно блогатство от
1
Пак дойде време да извадим прашните стихове от пожълтелите тетрадки. Със смесени чувства – някаква страна амалгама от ексхибиционизъм и мазохизъм… А може би и още нещо. Жалба за младост?! Може би… Всички парчета от младостта ми, които реших да отделя в стихосбирката „Всичко ще изпитаме“ са написани точно по […]

Самиздат: „Всичко ще изпитаме“

 във Самиздат от
7
Неотдавна си говорехме за поезията… Тогава направих нещо като полуобещание: че ще публикувам тук някои от ранните си стихове. Дори и полуобещанията трябва да се спазват – и то не наполовина, а изцяло. В блога вече има нова рубрика – „Самиздат“. В нея (когато съм в подходящо настроение) ще има […]

Самиздат: „Почти Зен“

 във Самиздат от
15
Днес било световен ден на поезията. Ами да ни е честит! Поезията у нас не е много на почит. Особено в тези прозаични делници… Към поезията има много предразсъдъци. Че е занимание само за пъпчиви тийнейджъри и влюбени девойки. А истината е друга. Поезията е нежният воал, без който душата […]

Честит празник, поети!

 във Искрено и (едно)лично от