Казвал ли съм ти скоро…

Казвал ли съм ти скоро, че се обичам?

Не бързай да ме обвиняваш в егоизъм, нарцисизъм или някакъв друг -изъм. Ще обясня. Или поне ще се опитам.

Sunflower

Звучи банално – като повечето истини – но няма случайни неща. И случайни хора няма…

Нито случайни дати, събития, случки… колкото и да ни се струват дребни или незначителни.

Всеки и всичко се появява в живота ни със специална мисия. (Дори когато не сме съвсем наясна каква ще да е тази специална мисия… обикновено ни е нужно доста време, за да намерим отговора).

За Светлината…

Обичаме… но в повечето пъти го правим само когато имаме основателна причина за това. Основателна… но и малко „счетоводителска“…. Обичаме мама – защото ни е родила, отгледала и така нататък… т.е. направила е нещо за нас. И много други хора обичаме – защото са направили нещо за нас. А обичта ни е нещо като плащане […]

Иска ми се да вярвам…

Иска ми се да вярвам, че всичко ще бъде наред… Иска ми се да вярвам, че няма да я боли. Много… Иска ми се да вярвам, че всичките ми притеснения ще са напразни. (Сигурно е нормално в такива моменти човек да си мисли за най-лошото). Иска ми се да не съм толкова уязвим. Но съм… […]

За старата любов, новата година… и още нещо

Днес ще изпратим Старата… Да го направим с благодарност и любов – към всичко, за което си заслужава да бъдем благодарни и всички, които си заслужава да обичаме. Защото цялата добрина и благодат, която сме получили през изминалата година идва от хората. И тяхната любов. (Дори когато не сме успели да я забележим, защото сме […]

Прилив на нежност

В древността хората се прекланяли пред Богинята. Точно така – в женски род. Защото само една жена може да предизвика в теб преклонение. (Мъжете не ставаме и за богове – защото винаги искаме само подчинение). Когато коленичили пред статуята на Богинята, древните хора оставяли в краката й своите дарове. Ако аз сведа глава в нозете […]

Любовта, всъщност…

Има само два типа хора, които не търсят отговор на въпроса „Какво е Любов?“. Едните са тези, които вече са се отказали… а другите – тези, които вече са намерили своя отговор. И своята любов. За мое щастие, аз съм от вторите. Само дето не вярвам точно в тази представа за Любовта – като за […]

Мечтосвят

Мечтосвят е онова измислено – и мечтано – място, където правилата на „правилната“ Вселена не важат. И единственият Архитект е собственото ни въображение. Мечтосвят е тайното измерение, в което може да избягат (макар и само за малко) само надарените. С фантазия, копнеж и – разбира се – мечти. В Мечтосвят няма закони, задължения и неща, […]

Мама ми каза…

„На мама момчето!“. Така ми казваше мама когато бях малък. И още ми казва така. Другите й две деца са момичета… Първанчо. И така ми казваше, колкото и на мен да не ми харесваше (напомняше ми на „готованчо“). Защото съм първото й дете – и първото внуче и в нейния, и в бащиния ми род. […]

Високо…

Казват, че правилните хора идват в живота ти в правилния момент. И остават там завинаги. Свикваш с присъствието им. Не можеш без тях. Дори когато вече не се виждате толкова често, както преди. А само от време на време. Дори когато разговорите ви вече не са толкова проникновени – както някога. А обикновени, ежедневни… Но […]

Тунел от любов

Не знам дали има море от любов (нито дали е нужно да има), но тунел от любов има. И със сигурност ни е нужен… Като копаенето на тунел, истинската любов е резултат от дълго, мъчително и трудоемко копаене. Дълбане… в твърдия гранит на вкаменелите ни сърца. А понякога се налага да ползваме и динамит… Също […]

Постпразникум

Това е тортата! От празненството. За вчерашния ми юбилей. Който вече мина. Щото днес вече не е вчера… Ако се чудите защо мислите ми текат малко мъчно – като вино от буре, в чиято канела е заседнало някое смачкано зърно от гроздето – да знаете, че е от точно тази торта! Не знам дали е […]