За какво ти е любовта към ближния – ако себе си първо не обичаш? Себе си… първо… За какво ти е любовта към Бога – ако страхът от Него е по-голям? От тази Любов… За какво ти е любовта към децата ти – ако служи само за оправдание на насилието ти над душите им? Ако […]
Приятелите са хора, на които позволяваме да забият ножа най-надълбоко. Защото знаят, че и това ще им простим… Единствените, които могат да го забият още по-надълбоко сме самите ние. Но е и най-трудно да простим на самите себе си. Заземяването пък е нещо като презастраховане. Че ако не можем да издържим на напрежението – то […]
Доста отдавна, в годините на моята младост, имаше един филм – „Птиците умират сами“ – който беше абсолютен хит. По онова време… Филмът е екранизация по едноименния роман на австралийската писателка Колийн Маккълоу, но оригиналното му заглавие, всъщност, е „The Thorn Birds“ или „Прободените птици“. Идеята за това странно заглавие идва от една красива легенда, […]
Иска ми се да вярвам, че всичко ще бъде наред… Иска ми се да вярвам, че няма да я боли. Много… Иска ми се да вярвам, че всичките ми притеснения ще са напразни. (Сигурно е нормално в такива моменти човек да си мисли за най-лошото). Иска ми се да не съм толкова уязвим. Но съм… […]
Младежът седеше върху един камък, на един самотен хълм, когато към него се приближи Мъдрецът. – Защо си толкова тъжен, момко? – попита загрижено беловласия мъж. – Сърцето ми е разбито… – отчаяно промълви младежът. Старецът благо се усмихна. Приближи се още повече и сложи ръка на рамото му. – Сърцето, казваш… Младежът кимна почти […]
Мислех си, че съм лош. Докато не осъзнах, че всъщност съм добър. И винаги съм бил добър, щедър и прощаващ. А в кратките моменти когато съм бил друг, просто не съм бил на себе си… Мислех си, че съм слаб. Истината е, че съм силен. Доста силен. Защото – през всичките тези години – съм […]
За последните четири седмици от живота ми съм напрегръщал повече хора, отколкото за всичките 40 години преди това. Звучи леко откачено, може би, поне за хората отстрани… А всъщност е откачено, че съм чакал толкова дълго. Щото е много приятно да прегръщаш. (И да бъдеш гушкан). Сега ми е много трудно да се върна назад. […]
Преди малко повече от 20 години бях учител по английски (първата ми собствена фирма!) и преподавах по една система, чието име вече не помня, но много добре си спомням как в един от уроците имаше думичката MALL. Много ми беше трудно да обясня на курсистите си какво точно означава „мол“. По онова време у нас […]
Обикновено почти веднага след като се събудя започвам да мисля за нещата, които трябва да свърша през този ден. Но тази сутрин не беше точно така. Беше по-различно… Събудих се с едно странно, почти непознато усещане. Усещане, което (дори на мен) ми е трудно да изразя с думи… Може би една от думите, които се […]
Тази сутрин имах честта и удоволствието да присъствам на поредната блогърска среща, организирана от UniCredit Bulbank (отново благодаря за поканата на Георги Грънчаров – експерт по онлайн комуникации в банката). И този път поводът беше представянето на нещо ново, свежо и иновативно – новооткритият банков „филиал на бъдещето“ в Бизнес Парк София. (Предишният път от УниКредит […]
Той винаги е сърдит. На всичко и на всеки. Не пропуска възможност да посочи лошите ти страни, слабостите ти и всяка дребна грешчица. Да ти навре в носа всеки твой пропуск. Да ти се развика, да те нахока, да те иронизира или направо да ти се подиграе… Да ти посочи колко си се отклонил от […]
Днес следобяд второкачествения комедиен актьор когото всички, кой знае защо, наричат Президент (на второкачествената ни, комедийна държавица) ще обяви своите номинации за служебно правителство. Като първокачествен блогър съм длъжен да го изпреваря – като обявя тук своите алтернативни номинации. И за разлика от разните мушмороци, дето сформират правителства в сянка – моите кандидатури ще са […]