За какво ти е любовта към ближния – ако себе си първо не обичаш? Себе си… първо…
За какво ти е любовта към Бога – ако страхът от Него е по-голям? От тази Любов…
За какво ти е любовта към децата ти – ако служи само за оправдание на насилието ти над душите им? Ако ги оковаваш в златни вериги… ама от обич…
За какво ти е любовта към родителите – ако си забравил да им простиш? За всичко…
За какво ти е любовта към Истината – ако очите ти изричат лъжи? Или сърцето ти…
За какво ти е Сърце? Ако слушаш само Разума…
…
А преди много години, една съсухрена старица (от един прекрасен филм) попита от екрана:
„За какво е този път щом не води към Храма?“.
(И от тогава нямам покой…)
httpv://youtu.be/q8WyX5XvA-k
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Пламски, много готино си го написал. От както започна да пишеш по-кратка, е и по-ясно 😉
За какво ти е любовта към ближния – за да го обичаш като себе си. А ние често го мразим точно така както мразим и себе си.
И един цитат на о. Лашков от едно негово интервю: „Преди години имаше един много силен грузински филм „Пътят към храма“, в периода на прехода. В края на филма си спомням една сцена – гост на града пита една баба „Къде е пътят към храма?“, а тя учудено му отговаря „Как къде? Всички пътища водят към храма“.
Точно за този филм говоря и аз – но заглавието му (поне у нас) е „Покаяние“.
Именно! Не трябва да обичаме с разума, а със сърцата си, но това е много трудно, уви.