-
Очите на Дракона
Случи се преди точно 20 години. В Петрич. В казармата… Цели двадесет години се опитвам да разкажа за това. И все нещо ми попречваше, незнайно защо. Всъщност, винаги ме е спирал Страхът. Страх ме беше, че няма да я разкажа истински. Че няма да успея да предам и половината от това, което почувствах тогава… И […]
-
Модератор – диагноза или обикновен фашизъм?!
Днес ще си поговорим за цензурата, за свободата на словото и нейният виртуален враг №1: модераторите. Имам си и конкретен повод. Преди по-малко от 24 часа реших да кажа „Сбогом!“ на един форум, в който понякога ми беше приятно да общувам с интелигентни и интересни хора. Те затова са и форумите – да си общуваме […]
-
Стената, три клипа и малко повече спомени
Събитията отпреди точно 20 години, всеки е изстрадал или просто изживял по свой собствен начин. А други пък са имали късмета тогава още да не са били родени… Аз също имах късмет. Влязох в казармата през есента на 1989 – година по-късно от набора си (заради допълнителния подготвителен клас в английската гимназия). Ако бях влязъл […]
-
Денят на архангелите
Днес е Архангелов ден. И мой празник (както виждате – името ми е в списъка с празнуващи имен ден). Пламеновден (все още) няма, а и аз не се натискам много да ме канонизират (пък и не съм чак такъв светец). На практика празнувам имен ден още поне 2-3 пъти в годината (и на Игнажден, и […]
-
За цензорите и техните сексапилни майки
Навън ръми, мъгливо е и в такова време обикновено ми се спи на поразия. Има обаче няколко неща, които могат да ме извадят за миг от това сънено състояние и едно от тях е цензурата във всичките й уродливи форми. Вече съм „яхнал метлата“ – благодарение на свръхпуританските разбирания на някои хора за морал и […]
-
Любовта, без която не можем…
Преди няколко дни писах тук за Любовта като клише. „Обичам те!“ със сигурност е най-често повтаряната реплика, откакто съществува човешката реч. И това е прекрасно… Защото това клише все още – слава Богу! – не се е изтъркало от употреба. Защото не можем без Любов. Всъщност, може би можем. Но няма да сме хора. Поне […]
-
Честит празник, поети!
Днес било световен ден на поезията. Ами да ни е честит! Поезията у нас не е много на почит. Особено в тези прозаични делници… Към поезията има много предразсъдъци. Че е занимание само за пъпчиви тийнейджъри и влюбени девойки. А истината е друга. Поезията е нежният воал, без който душата ни не само ще е […]
-
За клишетата и духовният онанизъм
Днес ще се позабавляваме. То и по принцип, не бих ви препоръчал да правите каквото и да е – ако то не ви носи кеф. (Бих заменил думата „кеф“ с „удовлетворение“ – ако исках да се харесам на пуританите. Аз обаче по бих искал да ги… С кеф.) Повод за поредната ми само-манипулация (дръжте се […]
-
Още една тухла в стената
Изтърколи се поредният първи учебен ден. Госпожите ще се приберат вкъщи с огромни букети. Децата ще са вдъхнали вече мириса на прясна боя и вар. И после – пак същото. Училище… Колко много нюанси в една проста дума. За нас, по-възрастните – това са предимно спомени. Повечето от тях – хубави. Заради „доброто старо време“… […]
-
IN MEMORIAM: Спомен за Галя…
Телефонно позвъняване… И в миг – утрото вече не е добро. А ужасно тъжно… Плачещият глас на една майка… която ти съобщава, че дъщеря й е починала. В болницата. През последните години – всъщност, близо четвърт век – болниците бяха нейният дом… В мъки… Болката също беше неин постоянен спътник от доста време насам. Нейно […]
-
Дебрецен : Левски – в очакване на чудото
Този календар стои на стената ми вече трета година. Нищо, че датите – а и много от лицата на него – вече не са актуални. И ще стои още дълго време там. Защото това не е просто календар. Това е светиня – колкото и повечето дами и тези, които никога не са обичали или разбирали […]
-
За срама…но и за Надеждата
Тъкмо се стягах да пиша нова статия в блога си. Бях отворил 20-на нови страници с проучвания по темата…а темата наистина беше много интересна… и точно тогава нещо ме накара да вляза в администрацията на блога. И видях червеното кръгче, което ме известяваше за нов коментар. Дотук нищо необичайно… Необичайното дойде когато прочетох въпросния коментар. […]
Facebook
Twitter
Youtube
RSS