IncomeEDU Live Webinar

Още една тухла в стената

 

Classroom2

Изтърколи се поредният първи учебен ден. Госпожите ще се приберат вкъщи с огромни букети. Децата ще са вдъхнали вече мириса на прясна боя и вар. И после – пак същото.

Училище…

Колко много нюанси в една проста дума. За нас, по-възрастните – това са предимно спомени. Повечето от тях – хубави. Заради „доброто старо време“

Но сигурно има и такива, за които спомените не са от най-прекрасните. Защото за децата училището е нещо като казармата за мъжете – може да закали духа ти… или да го прекърши завинаги.

Не, че не уважавам учителската професия. Напротив. Имал съм учители, които наистина са били (а и повечето все още са) много свестни хора. И то защото са били повече хора и по-малко… даскали. Такива учители се помнят за цял живот. Но – за жалост – не всички са такива. Има и други…

Учители, които убиват – всекидневно, методично и методологично – всеки порив на таланта, креативността и различното мислене. Защото не е в програмата. Не е спуснато то Министерството. И защото те са в професията от десетилетия – и няма да се оставят на някакво там сополиво хлапе да им обяснява, че в живота има и друго… (Помните ли какво казваше Сър Кен Робинсън в онази своя паметна реч за убиването на креативността?!)

Ще ви разкрия една тайна. Тези даскали (като онзи, култовия от „Вчера“, изигран неповторимо от Никола Рударов) всъщност са благословия, не наказание. Защото – също като мускулите – човешкият дух има нужда от съпротива, за да расте и да се развива. И може би, ако те не искаха толкова усилено да ни направят еднакви – ние нямаше да жадуваме толкова силно да сме различни…

Затова – да загърбим лошото. И да приемем нещата философски. И без това всичко е вече в миналото…

А нашето бъдеще – децата ни – днес пак прекрачи училищния праг. Клишето е умишлено. Българското образование до голяма степен е едно клише. С мирис на мухъл. А понякога – и на развалено…

Моят син днес също тръгна на училище. Иска ми се да вярвам, че неговите учители до един ще са мили, добри, умни, разбиращи… но не съм чак такъв фантазьор. Със сигурност ще има и от другите…

Но това не зависи от мен. Нито от него. От нас зависи единствено да научим децата си да уважават учителите си – но без да ги считат за последна инстанция. И винаги да помнят, че Истината има много лица.

Остава ни да вярваме, че децата ни ще намерят правилните Учители. Дори и ако това не стане в училището. А въпреки него…

И да се надяваме, че ще имат мъдростта на Марк Твен. Който без свян си признава, че:

„Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми!“

Иска ми се да вярвам и в още нещо. Че на децата ни никога няма да се наложи да излязат гневно по улиците (както френските студенти преди доста години) с песни като тази:

httpv://www.youtube.com/watch?v=LUASiDg-kg4

А песента, всъщност, е хубава.

Да се рушат стени – също.

На добър час, скъпи ученици!

И късмет!

Facebooktwittergoogle_pluspinterestlinkedinmail

Tags: , , ,

Можете да коментирате чрез:

Loading Facebook Comments ...

6 коментара за “Още една тухла в стената”

  1. Надявам се концепуалният хедър също да ви харесва….

    Порадвайте му се – защото скоро пак ще го сменя! 😉

  2. Според социолозите образователната система формира около 10% от светогледа на личността. Без да омаловажавам значението на училището, мисля си, че трябва повечко да се мисли и говори за значението на домашното възпитание. За това, на какво ние, като родители учим децата си.
    Преди време гледах по телевизията някаво предаване. Мъка, мъка, мъкааааааааааа. В репортажа децата масово не знаят кой е хан Крум. Ами как да го знаят! Не им задават правилния въпрос!
    Живея на първия етаж. Прозорците ми гледат към вътрешно междублоково простанство, където се събират децата от квартала. Най-големите – 10-12 годишни. Най-малките – около 6. Те не играят! Те свирепо псуват и се наслаждават на реакциите на живущите наоколо. Крещят сочни псувни, хвърлят камъни по прозорците, с надеждата да изскокне разгневена баба и да им се скара, а те да я залеят с богатия си набор мръсни думи. В моментите на „тихи игри”, си разказват… порно филми.
    И това е така през ЦЯЛАТА година. Няма ги само в периода, когато са половин ден на училище. Не съм забелязала някоя майка да ги потърси, да се поинтересува, какво правят. Идват, само когато нечия топка попадне на терасата ми. Връщам я само на родителите. Опитвам се да обясня, че нямам нищо против децата им, но това, което те правят не е нормално за възрастта им. И се започва! Мамите изведнъж решават, че са мами, и с пяна на уста започват да защитават отрочетата си. И никаква реакция, спрямо децата.
    Рядко ходя на родителски срещи в училище. Обикновено ходя на първата – за да се запозная с учителите. После, при необходимост, поддържам контакт с тях. Нямам нерви да слушам, как полуграмотни майки с изпъкнали жили крещат срещу учителите и ги учат, как трябва да образоват децата им. Как горките деца били претоварени, как не им било обяснено. Как…
    Да. Съгласна съм, че от образователната ни система има какво да се желае. Че учебниците не са образец на най-доброто. Но къде в цялата тази работа е семейството! Не може да очакваме едно дете, което не е научено у дома, че по-възрастния човек трябва да бъде уважаван, не е научено да ползва учтива форма на обръщение, не е научено да се труди, а напротив – за двойката е виновна „оная …”, за изпитните резултати – министърът, за счупения съседски прозорец – кметът, защото децата няма къде да играят и т.н., да стане нормален гражданин на държавата. Нещо повече! В следващите години очаквам бум на родителски трагедии. Какво имам пред вид? Ами голяма част от тези безхаберни родители, работят в тъй наречения сив сектор. Дори да имат пенсии, те няма да им стигат. А децата им – спомняте ли си приказката за копанката? Те вече са приготвили копанките… Те от сега наричат майките си к… (бях свидетел на такъв разговор между майка и дъщеря).
    Е, до тогава има много време. Дано прогнозите ми не се сбъднат!

    • Права си, Нина – родителите носят основната отговорност за възпитанието. И всичко друго са извинения…

      Наскоро ми се наложи да отида на родителска среща (обикновено съпругата ми присъства на тези неописуеми мероприятия). Най-лошите ми опасения се сбъднаха – бях единственият татко в класната стая, но това не беше най-големият проблем.

      Не питай…

      Стана ми жал и за учителите, но и за децата ни…

  3. […] са по-скоро изключение) съм посветил не една и две тухли в стената. Ама днеска ми се ще да погледнем на всичко това от […]

  4. С интерес прочетох разговора ни от миналата година. Днес за пръв път от 30 години не изпращам ученици. Малко ми е тъжно, но животът върви. Успех на всички – и на учителите (добри и лоши) и на учениците (добри и лоши) и най вече на родителите! Не забравяйте, че сте родители, а не доставчици на материални благини!

  5. […] е първия учебен ден. И не върви да го пропусна. Нищо, че вече съм писал и на тази […]

Вашият коментар

This blog is kept spam free by WP-SpamFree.

Copyright (C) Plamen Petrov

Препечатването на откъси и текстове от този сайт - САМО след изричното съгласие на автора и със задължително посочване на първоизточника!


Блог класация   

  

Вход - BlogNews Theme by Gabfire themes