Направо на въпроса: ако можехте да избирате – какви биха били последните ви думи? А сега, де! Май не сте се замислили чак в такива подробности за последния си час. А трябва… Щото, нали знаете правилото на четирите П-та (мойта буквичка, все пак): Предварителната Подготовка Предотвратява Провала! Ще е конфузно, някак си, да сте неподготвени […]
Има дни, в които темите сами ме намират. А има и такива, в които музата ми се цупи. И упорито отказва да си свали гащите… Аз обаче (понякога) съм хитър и коварен. Като влюбен носорог. (Сравнението с хипопотама също би ми отивало, донякъде, но хипопотамите винаги са ми изглеждали малко хипохондрични, а аз почти никога […]
„По делата им ще ги познаете!“. Не по думите. Така е писано… Но понякога имаме само думите. И понякога и думите могат да бъдат достатъчно красноречиви. Ако не стигат думите, не бързайте да сте недоволни. Просто ви давам всичко, което имам. Думите… И ако подаръкът ми е недостоен – значи съм недостоен и самият аз. […]
Не съм заклет фен на теориите на конспирацията, но в най-откачените от тях винаги има зрънце истина. Много хора вярват – и то не без основание – че съществува добре планирана тенденция повечето медии да отразяват така, всичко случващо се в България, че в главите ни трайно да се набива усещането, че българите сме „некачествен […]
Твърди се, че колегата Шекспир твърдял, че целият свят бил само една сцена. На която всички сме само едни актьори – някои по талантливи, други… не чак толкова. (Намирам нещо много символично, че тези думи на великия драматург всъщност са от пиесата му „Както ви харесва“). Ако си позволим малък upgrade на въпросната популярна фраза, […]
Едно от най-важните „задължения“ на приятелите е да ни вдъхновяват. (Макар че, неприятелите също могат да го правят доста успешно). И днес една от най-шоколадените ми приятелки ме вдъхнови за една шътокуа по темата за справедливостта. Като сложи следния цитат в своя Фейсбук статус: „Да очакваш, че светът ще бъде справедлив с теб, защото си […]
Минаха и тези празници.Както и предишните. И по-предишните… Годината вече е Новата… но ние май още сме си същите. Някои от нас вече си дават сметка, че идеята за Голямата Промяна май е по-скоро илюзия. И обръщането на календара не променя чак толкова много нещата. Колкото ни се иска… Други пък не вярват, че Промяна […]
Обикновено се стремя да не пея в общия хор – мразя почти всяко масово мероприятие – но понякога правя и изключения. Честно казано, напоследък доста ме дразнят неспирните честитки, анимирани картички, музикални клипове… цялата празнична истерия, която определено надхвърли всякакви граници на поносимото… Добрата новина е, че много скоро празниците най-после ще свършат. (Макар че, […]
Като повечето всезнайковци, аз също прилагам на практика много несъществена част от мъдростите, които така щедро ви раздавам чрез блога си. Но когато – в края на миналия декември – публикувах новогодишните съвети на Робин Шарма, реших и аз да опитам да ги спазвам. Припомням, че Стъпка №2 предлагаше да си изберем някакъв девиз – […]
Това е само метафора. Даже и това точно не е… По-скоро е нещо като чернова. За бели дни… Няма нужда да го четете. Особено ако не вярвате, че имате нужда от каквото или когото и да е било… Но аз имах нуждата да го напиша. Отмагьосването не е задължителен процес. И не става по желание. […]
Великият Джони Кеш има една велика песен – за момчето със странното име Сю. Както съм споделял с вас и преди, този блог не ми е задължение и пиша само когато ми се пише. Когато нещо ме е впечатлило, заинтригувало, докоснало… и ми се е прищяло да го споделя с вас. За зло или за […]
Бащите са тези, които ще ни научат как да живеем достойно. Със – или въпреки – техния личен пример… Бащите са тези, чиито силни ръце ще търсим – дори когато сме пораснали. И ще ни липсват… Бащите са тези, които винаги ще искаме да прегърнем. Дори когато вече не са тук… Бащите са тези, от […]