Едно от най-важните „задължения“ на приятелите е да ни вдъхновяват. (Макар че, неприятелите също могат да го правят доста успешно). И днес една от най-шоколадените ми приятелки ме вдъхнови за една шътокуа по темата за справедливостта. Като сложи следния цитат в своя Фейсбук статус:
„Да очакваш, че светът ще бъде справедлив с теб, защото си добър човек, е като да очакваш, че бикът няма да те нападне, защото си вегетарианец.“
Цитатът е от известния телевизионен водещ и автор на книги Денис Уоли. Самият Уоли години наред се бори със зависимостта си от алкохол и валиум. И е от хората, които знаят за какво говорят и пишат…
А темата за Справедливостта е стара като света. Няма да можем да я разгледаме от всичките й страни – в рамките на една скромна блог-публикация… но пък и това – само по себе си – не е достатъчна причина да си премълчим. Затова поне ще опитаме…
Може би сте чували афоризма за „златното правило“: този, у когото е златото – прави правилата!
Някои от нас вярват, че е точно така. И имат доста основания.
Други все още вярват, че Справедливостта все още съществува. И си навличат излишни главоболия…
Справедливост, Любов, Добро, Зло… всичко това са само концепции.
И като повечето концепции, са създадени само, за да оправдаят определени човешки действия. Които никак не са… красиви (най-малкото)…
В името на Справедливостта са извършени толкова неправди, че тази концепция надминава дори една друга измишльотина – за Добрият Бог (в името на който пък са изклани и изтребени доста, ама наистина доста човешки същества).
Кое Е справедливо и кое НЕ Е е толкова субективна (и несправедлива) оценка, че е повече от глупаво да се бием в гърдите, че знаем верния отговор. Отговорът винаги зависи от коя страна на брадвата си – дали я държиш в ръката или е опряла до задната част на врата ти.
Справедливостта е и най-лицемерното оправдание да ставаме мълчаливи съучастници на доказано най-големия сериен убиец в човешката история – Държавата. Защото ако не е хуманно да отнемеш насилствено който и да е човешки живот – също толкова нехуманно е да „опържиш“ извършителя на това деяние на електрическия стол. Или да му шибнеш една „хуманна“ инжекция, от която вътрешностите му ще станат на пихтия… (Ако не сте гледали „Осъдения на смърт идва“ – имате много сериозни пропуски в обучението си по хуманност… а и сте пропуснали един наистина прекрасен филм).
Ако свалим маските на лицемерието, няма как да не забележим, че справедливостта има две особено уродливи отрочета – отмъщението и наказанието. Далеч съм от мисълта, че човешките постъпки трябва да остават ненаказани. Но и ми е много трудно да отговоря дали наистина съществува справедлив съд или закон. По-скоро – не.
И все пак, да оставим дилемата за юридическата справедливост (правосъдието) настрана. Не ни е по специалността, най-малкото…
Но темата за справедливостта като морално понятие е нещо, от което всеки би трябвало да разбира – поради личния си опит. Защото – независимо дали си го признаваме или не – всеки от нас, всекидневно и дори ежечасно, е в ролята на „справедлив“ съдник.
Ние съдим другите постоянно. За щяло и нещяло. Автоматично. Подсъзнателно дори…
И всичкия този ненужен психически боклук се прави под егидата (нали знаете, че „егида“ всъщност означава „щит“) на нашата любима Справедливост. А „Не е честно!“ е любимият ни девиз. От който никога не е произлязло нищо добро. Но пък за сметка на това, точно на този тип мислене се дължат не малко лични драми. Или просто липсата на щастие…
Не претендирам за авторство на тази идея, но вътрешният ми компас ми подсказва, че е много повече от идея:
Колкото по-скоро се отървем от ненужната жажда за справедливост – толкова по-щастлив ще бъде остатъка от живота ни!
А той – Живота – не е чак толкова безконечен.
… за да го пропиляваме в безсмислено съдене на другите.
Или себе си…
httpv://www.youtube.com/watch?v=JmNGVFAs4ok
Илюстрация: James Pan
Facebook
Twitter
Youtube
RSS
Много правилно казано.Особено излишни са отмъщението, злобата и мъстта.Не съм съгласна с това че държавата е сериен убиец.Все пак доста получаваме живеейки в общество което се крепи на държавно управление.Привилегиите да има установени правила дават шанс и ра по-слабите.Аз получавам в този точно момент много от държавата си и съм изключително щастлива.Едно от нещата е че съм оценена и вместо да бъда оставена на самотек ми е подадена ръка за да се развивам и да помогна със уменията и знанията си на всички които се стремят да направят живота в тази страна по-хубав.Това ме кара да се чувствам горда Благодаря за подадения шанс.
Пламене, признавам, че ми беше много приятно да прочета твоите разсъждения по гореописаните теми. Те съдържат нещо същностно, стремящо се обаче вътре в тебе, подсъзнателно към същите тези идеални понятия, които, като че ли отричаш. И е добре да погледнеш на нещата от малко по-различен ъгъл, за което искам да помогна в случая.
Първо, любовта, истината, верността, достойнството и справедливостта не са „измислени“ или създадени от хората (т.е. не са плод на опита), а съществуват а приори (предопитно). Обикновено се раждаме с тях и разбиранията за тях се намират в едно невидимо и трудно доказуемо местенце, наречено „съвест“. То не се оформя от културите, а е даденост. Да, вярно, че някои култури биха могли да сложат отпечатъка си върху него, но не те го предполагат.
Второ, „отмъщение“ и „възмездие“ са две съвсем различни понятия от морално-етическо и духовно естество. Точно толкова различни, колкото различни са „съденето“ от „изобличението“. Грешка е да поставяш знак на равенство и между първата двойка, и между втората.
(2) Трето, съществува една максима, която казва: „Опорочаването и изкривяването на истината не дискредитира самата истина“. Това, че съществуват криви съдилища и скалъпени несправедливи процеси изобщо не е принцип на поведение на Съдебната система, а по-скоро изключение. А другата максима в случая е, че „всяко изключение потвърждава правилото“. Т.е., Съдебната практика, утвърдила се от векове все пак е добра, независимо от изкривяванията в нея, които водят до несправедливи съдебни процеси и невинно осъдени хора.
Четвърто, ако все пак си против Съда като такъв, би трябвало да предложиш алтенатива. А ти не го правиш и малко заприличваш на „хейтърите“ в интернет, които преди около година така блестящо разобличи. Те критикуват всекиго и всички и най-характерната им черта е именно, че не предлагат алтернатива. В този случай малко заприличваш на тях.
(3) Във връзка с това, пето, погледни историята. Ти съвсем не си първият, който критикува държавността, Съда, като такъв (респективно силови министерства – полиция, армия. За последните нищо не си споменал, но те са съставна част на държавността и институционалната справедливост, наречена „съд“, които ти така сурово разкритикува. Поради което съвсем логично можем да заключим, че си и срещу тях). Та, доста години преди теб един друг човек – Лев Толстой изказва подобна теза – за излишността на институциите, границите, армията и държата като цяло именно с обяснението за тяхната вреда и причина за ред кръвопролития. Така той създава едно сектантско направление в Православието, известно именно като „Толстоизъм“. То е осъдено като еретическо от самата Православна църква. Но най-характерната му черта е, че е било… утопично: нереално за изпълнение и за реализиране. Не и на земята, не и днес. Но той е имал ред последователи. Като голяма част от тях са били в… България. Няма да се разпростирам нашироко, само намеквам, че у нас съществува подобно антидържавно и антиинституционално настроение отдавна и настоящия ти материал е едно потвърждение, че и ти мислиш по сходен начин. Той обаче може да се нарече още и… нихилистичен, антидържавнически.
Този път ти ми звучиш малко негативно (или пак нещо не съм разбрал). Излиза, че животът е несправедлив, но няма смисъл да търсим справедливост, защото това ще ни озлоби и ще ни направи отмъстителни. По-добре е просто да приемаме онова, което ни се случва, без да го съдим, и да прощаваме всичко.
Всъщност, май не е толкова негативно, колкото изглежда на пръв поглед.
(4) Отмъщението може да е проява на човешка злоба и понякога „връщането” далеч да превиши получената вреда, от рода на „за око-две, за зъб-чене”. Възмездието представлява институционализирана и регламентирана отплата за нанесена вреда. В нея властват принципи, а не емоции, за разлика от първия случай. За липсата на възмездие като коректив спокойно можем да цитираме съвременната Българска действителност: политиците ни (ченгета-мутри-комуняги) крадат, грабят ни, ограничават свободата ни, а нищо не получават като отплата за подобно престъпление. Мисля, че ако биха погледнали настоящата ти статия, с две ръце биха я подкрепили, защото имат интерес това, което се случва – да продължава. Малко по-на запад (като геополитика, не само като география) нещата са различни. Там злоупотребите и престъпленията срещу гражданите от елита съвсем не са така големи. Именно, защото е налице справедлива система за възмездие – съд, морал, обичайно право и прочие.
Във връзка с това, съденето е „забранено” от Спасителя, но си има причини за този негов апел и те само малко съвпадат с твоите основания. А изобличението е нещо съвсем различно и има значение на коректив при наличие на изкривяване и на правдата (т.е. справедливостта, на истината, на закона) и е дори препоръчано в Библията да се прави. Така че, прави разлика между съдене, когато не си в позиция за това и изобличение, когато осветляваш даден проблем и предлагаш решението му.
(5)През ХVІ в. един Тибетски духовен и политичиески водач (Лама), воден от подобни убеждения ликвидира една от най-страшните армии на света – Тибетската именно с основание, че оттук насетне ще даде приоритет на развитие на духа в държавата си. И когато през 1948 г. Мао Цзе Дун се сеща, че Китай имал отколешни териториални претенции към Тибет, той влиза почти без съпротива там и ликвидира тяхната независимост именно, защото вече не е имало читава войска, която да му се противопостави…
Мисля, че изводите от този исторически опит допълнително контрааргументират твоето убеждение, разглеждащо само тъмната страна на държавността, на Съдебната система, на справедливостта, на истината и пр. Но те си имат и своя светла страна. Именно поради нея Човечеството все още съществува и все пак се придържа към някакви добродетели, намиращи се именно в основата и на държавата, и на Съдебната практика, и на справедливостта…
„И все пак, да оставим дилемата за юридическата справедливост (правосъдието) настрана. Не ни е по специалността, най-малкото…
Но темата за справедливостта като морално понятие е нещо, от което всеки би трябвало да разбира – поради личния си опит. Защото – независимо дали си го признаваме или не – всеки от нас, всекидневно и дори ежечасно, е в ролята на “справедлив” съдник.“
Някои хора наистина не са много обективни що касае думата „Справедливост“. За мен тя е сегашно настояще време, а не минало бешело /свършено/ време. Въпрос на манталитет. Що касае Съдебната система, това е приоритет на ИСТИНАТА. Но както знаем Темида е богиня на правосъдието и е символ на думата с главни букви, както и на справедливостта. Поне доколкото съм в течение, в миналото Темида е без превръзка на очите, тъй като била способна да вижда миналото и бъдещето. Продължавам да търся причината кой и кога е сложил тази превръзка на очите на Темида.