Направо на въпроса: ако можехте да избирате – какви биха били последните ви думи?
А сега, де! Май не сте се замислили чак в такива подробности за последния си час. А трябва…
Щото, нали знаете правилото на четирите П-та (мойта буквичка, все пак):
Предварителната Подготовка Предотвратява Провала!
Ще е конфузно, някак си, да сте неподготвени и да изтърсите нещо незначително („Май пак ще вали?“) или недостатъчно грандиозно за случая („КОЙ пръдна?!“).
Затова, човек трябва да седне и да се замисли сериозно по този въпрос. И да е подготвен. Предварително.
Аз – поне в това отношение – нямам проблем. Готов съм вече.
Мисля, че си избрах много подходящи думи. Казал ги е не кой да е – а самият първи космонавт! И то не кога да е – а при отлепянето на ракетата от земята.
Другия голям плюс е, че са хем силни, хем кратки: „Поехали!“
Ако не сте от щастливците, които сме изучавали руски език още от детската градина („Пусть всегда будеть солнце!“), ще бъда благосклонен и ще ви ги преведа: „Да тръгваме!“. (Че нещо се застояхме…).
Яко, а?! 😉
Пък и усещането (предполагам само) ще си е точно като при първия космонавт: леко напрежение и голямо шубе.
Уж си се готвил дълго точно за това, но не знаеш какво те чака всъщност.
Чувал си много теоретични разкази какво би трябвало да е – ама никой още не се е върнал и да разкаже.
(Освен кучето Лайка – ама на нея нищо не й се разбира. Кучка!).
Е, точно тези думи си имат и недостатъци, разбира се. Щото са на руски език. А в България русофобите напоследък никнат като чернобилски гъбки…
Ама то не може да угодиш на всички. Пък и точно тогава – на смъртния ми одър – няма да ми пука особено кой какво ще си помисли и как ще изтълкува думите ми. (То и сега не ми пука особено…).
Надявам се вече да сте схванали сериозността на темата. И да сте се замислили – в личен план.
Ако ви е трудно да направите избора си – затова са блогърите! Ще ви ударя едно рамо, като ви споделя някои от най-интересните епитафии, до които успях да се добера (специално за тези от зодия „Везни“, които винаги много трудно правят избор):
епитаф, епитафия – от гр. “надгробен”; 1/Надгробен надпис върху плоча или ковчег или кратко стихотворение за починало лице; 2/ Поетичен жанр, най-често в елегичен дистих, сроден на панегирика. Създаден в Древна Гърция, свързва се с името на Симонид от Кеос /556–468 пр. Хр./; употребява се и за осмиване на жив, с което се доближава до епиграмата / Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ст. Михайловски, К. Христов, Хр. Смирненски/
- „Казах ви, че съм много болен!“ (надгробен надпис от щата Джорджия);
- „Децата на Израел пожелаха хляб – и Господ им прати манна небесна. Старият Уолъс пожела жена – и Дявола му прати Анна“ (надгробен надпис от Рибесфорд, Англия);
- „Тук лежи тялото на Джонатан Блейк. Той настъпи газта. Вместо спирачката“ (много поучителна епитафия);
- „Аз бях някой, но кой точно – не е ваша работа!“ (анонимен гроб в Стоу, щата Върмонт);
- „Тук почива тялото на Анна, която си отиде заради банана“ (надпис на гроба на Анна Хоупуел, загинала след нещастен инцидент, вследствие подхлъзване на бананова кора);
- „Тук почива Езекиъл Айкъл, на 102 години. Горкичкият – отиде си толкова млад!“ (Дай Боже всекиму!);
- „Исусе, имай милост!“ (надгробния камък на Ал Капоне);
- „Най-доброто предстои!“ (девиза на един от мобилните ни оператори е и епитафа на Франк Синатра);
- „Сега и гробницата е достатъчна за този, на когото и светът беше малък“ (на гроба на Александър Велики);
- „Не беше лошо! Трябва някой път да го повторим“ (надгробния камък на някой си Куниарон Белтинг 1930-2004);
- „Хич и не опитвай!“ (на гроба на Чарлз Буковски);
- „Най-после свободен!“ (надгробната плоча на Мартин Лутър Кинг);
- „Никога не се е раждал, никога не е умирал. Посети планетата Земя в периода между 11-ти декември 1931-ва и 19-ти януари 1990-та“ (Ошо);
- „Нали ви казах, глупаци такива!“ (Хърбърт Уелс).
Е, не ви ли казах, че темата е много сериозна?!
Толкова сериозна, че е направо непростимо да не я приемем с конска доза чувство за хумор…
А сега е ваш ред.
Какви биха били ВАШИТЕ последни думи?
(Ако ви мързи – може и само като коментар тук. Но ако сте блогър – може и да го приемете като поредния ми BLOG CHALLENGE!)
Поехали! 😉
httpv://www.youtube.com/watch?v=J2C1FkPz5vU





не съм се замисляла, но първото, което ми хрумна See you later, aligator 🙂
Съученици форевър! 😉
I’ll be back! 🙂
Зомби! 😀
на мен блогът ти ми каза, ча било „too short“, обаче искам епитафът ми де бъде> …ихимиле…
Блогът ти май е женски! 😛
Твоят, твоят блог така ми каза… те моите всички са жЕни врачАнски 🙂
Политам!Живейте достойно!
ще пусна пост по темата, но мисля, че
моята е :
„Е ся ще видите“
Изключих ли котлона?
Битовист! 😉
Понеже съм счетоводител, може като във вица – ПРИКЛЮЧИХ!
само да вметна, че „Поехали“ в случая с Гагарин означава „Тръгнахме“, а иначе- от къде да знам, може пък да живея вечно, засега ми се отдава
Усмивка…
Благодаря ти, Плам за поредния шамар!
Странно, но по-скоро се замислих за самия Гагарин и какво е чувствал в този момент. И… без много много да му мисля повече – поехали и …марш на работа…:D
„Готова съм за нови приключения!“
И аз съм се подготвил, въпреки своите скромни 29 годинки „стаж“ на Земята. Иначе планирам да живея до към 250.
Та, старая се да живея така, че накрая да мога да кажа: „Благодаря, прекарах си страхотно!“
Пожелавам ти да кажеш тези думи – но след много, много години! И да са напълно верни… 🙂
Аз бих казала само две неща : Живях и обичах 🙂
The show must go on!
„Ще ви изпратя картичка… веднага щом се установя…“
:)))
Довиждане 🙂
Чудесна тема!Няколко смислени думи за един за един добре или недобре изживян живот!Имах познат,който искаше обезателно да пише на гроба му-„Логичен край на един нелогичен човек!“.А моя бивша хазяйка държеше на гроба и да пуснат „Арията на робите“ от операта „Аида“!Хора всякакви!Моята епитафия-„Не отглеждайте роби! Благодаря !!!
Ще се върна, за да ви взема! 😀 😀