Годината на…

Като повечето всезнайковци, аз също прилагам на практика много несъществена част от мъдростите, които така щедро ви раздавам чрез блога си. Но когато – в края на миналия декември – публикувах новогодишните съвети на Робин Шарма, реших и аз да опитам да ги спазвам.

Припомням, че Стъпка №2 предлагаше да си изберем някакъв девиз – за предстоящата година…

Дълго мислих, изпробвах различни изречения и словосъчетания и ги „тествах“ – какви чувства ми предизвикват, дали ми пасват…

И в крайна сметка, намерих това, което търсех. Избрах си за свой собствен девиз за предстоящата 2010-та – „Годината на Събуждането“.

Желанието ми беше, през бъдещите 12 месеца да се пробудя – от дългия летаргичен сън, в който бях изпаднал от много, ама наистина много време.

Забравих, че хората са си го казали: „Внимавай какво си пожелаваш!“. Късно…

Има много видове събуждане. Може да е с нежна целувка или груб ритник в таблата на леглото (ей това най-много му мразих на казармата и първия път за малко да му скоча на тъпото копеле, дето ни будеше по тоя мил начин).

Моето целогодишно събуждане също не беше от най-романтичните. Ама така ми било писано…

Още в началото на февруари получих такова събуждащо разтърсване, че се ококорих здраво.

После се оказа, че това, което тогава смятах за десен прав в зъбите е само леко шамарче по бузата. За събуждане…

Впоследствие, през цялата 2010-та, се будих много пъти – по най-различни поводи.

Много от събужданията бяха приятни. Но и много – не чак толкова.

Важното е, че отворих очи. И прогледнах за доста неща…

Понякога ми се приискваше пак да съм само в процес на сънуване. Но няма връщане назад.

Може би малко помъдрях. Но със сигурност – не и окончателно.

Новата година вече чука на вратата. Явно я мързи да натисне звънеца…

За новите 12 месеца ми трябва нов девиз. Макар че вече имам едно на ум…

Почти го измислих. Но е рано за споделяне.

Ще ви се наложи да почакате до догодина.

По същото време…

(Живот и здраве!)

httpv://www.youtube.com/watch?v=SMznNlfLXP4